![Среднощно слънце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/9/srednoshchno-slnce-bg-download.jpg)
Среднощно слънце [bg]
- Автор: Несбё Ю
- Серия: Кръв по снега #2
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543574308
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Среднощно слънце [bg]». Краткое содержание книги:
„В тази внушително написана история за лично падение, отчаяние и изкупление един отчаян мъж попада сред дивата северна пустош и лутайки се, намира себе си.“ Ню Йорк Таймс Бук Ревю
Чаках. Погледнах си часовника. Леа се забави повече, отколкото очаквах. Надявах се да не я е сполетяла беда.
И да не е размислила…
Чух пърпоренето на двигател с четиридесет конски сили. Фолксвагенът. Тъкмо преди да тръгна към вратата, тя отхвръкна и в църквата влетяха трима души.
— Не мърдай! — избоботи заповеднически глас. — Ще приключим бързо.
Мъжът се завтече между скамейките, като се поклащаше наляво-надясно. Зад него се зададе Кнют. Погледа ми обаче привлече Леа. Беше облечена в бяло. В сватбена рокля?
Матис застана пред олтара. Сложи си чифт смешно малки очила и запрелиства книжа, които извади от джоба на шушляковото си яке. Кнют скочи на гърба ми.
— Комар! — започнах да се гърча, да се мятам и да се извивам.
— Не е комар, а рикиши Кнют-сан от Финмарк-кен! — извика радостно той и се вкопчи по-здраво.
Леа дойде при мен и ме хвана под ръка.
— Прецених, че е най-добре да го уредим веднага — прошепна тя. — Така е най-уместно.
— Най-уместно — повторих.
— Да минем към съществената част. — Матис се прокашля и приближи книжата до очите си. — Пред лицето на Бог Отец, нашия Творец, и по силата на властта, предоставена ми от норвежкия съд, прощавайте за въпроса, но ти, Юлф Хансен, вземаш ли тук стоящата Леа Сара за своя съпруга?
— Да — отговорих високо и ясно. Леа стисна ръката ми.
— Обещаваш ли да я обичаш и почиташ и да й бъдеш верен — Матис прелисти — в добро и в лошо?
— Да.
— А ти, Леа Сара, вземаш ли…
— Да!
— Моля? — Матис погледна над очилата.
— Да, вземам Юлф Хансен за мой съпруг и обещавам да го обичам, да го почитам и да му бъда вярна, докато смъртта ни раздели. А това ще стане съвсем скоро, ако не побързаме.
— Така, така… — Матис прелисти по-нататък. — Да видим сега какво… А, да! Моля младоженците да се хванат за ръце. А, вие вече сте го направили. После… да! Пред лицето Божие и пред мен, законен представител на норвежките правни власти, вие се врекохте един на друг… в много неща. И се хванахте за ръце. Официално ви обявявам за законни съпруг и съпруга.
Леа се обърна към мен.
— Слез, Кнют.
Той ме пусна, свлече се по гърба ми и се приземи на пода. Леа ме целуна бързо и пак се обърна към Матис:
— Благодаря. Ще се подпишеш ли?
— Разбира се. — Той щракна една химикалка в гърдите си, положи инициалите си върху листа и й подаде химикалката. — Това е официален документ и важи навсякъде по света.
— И като основание за издаване на нови документи за самоличност ли? — попитах.
— Тук е вписана рождената ти дата, стои моят и твоят подпис, а съпругата ти може да потвърди самоличността ти. Следователно това брачно свидетелство би трябвало да е достатъчно да ти издадат временен паспорт в което да е норвежко задгранично дипломатическо представителство.
— Повече не ни трябва.
— За къде заминавате?
Изгледахме го мълчаливо.
— Аз пък! — засмя се той и поклати глава. — Лек път!
И така, излязохме от църквата в полунощ — вече съпруг и съпруга. Бях женен. Дали максимата на дядо — „първия път е най-кофти” — важеше и в този случай? Сега трябваше само да се метнем във фолксвагена и да духнем от Косюн, преди някой да се е събудил и да ни е видял. Ала стояхме на стълбите леко стъписани.
— Нямаме кой да хвърли ориз — отбелязах. — Само това липсва.
— Вали сняг! — възкликна Кнют.
От небето тихо се сипеха едри парцали и се стелеха по черната коса на Леа. Тя се разсмя високо. Спуснахме се по стълбите, притечахме до колата и се качихме.
Леа завъртя ключа, двигателят запали, тя отпусна съединителя и потеглихме.
— Къде отиваме? — попита Кнют от задната седалка.
— Строго секретно е — отвърнах. — Мога да издам само, че става въпрос за столица на държава, чиято граница можем да прекосим без паспорти.
— И какво ще правим там?
— Ще живеем. Ще се опитаме да си намерим работа. Ще играем.
— На какво?
— На много неща. На тайна криеница. Между другото, хрумна ми виц. Как ще качиш пет слона във фолксваген?
— Пет… — промърмори той и се наведе напред между седалките. — Не се сещам. Кажи!
— Ами два отпред и три отзад.
Секунда мълчание. После той се тръшна обратно на седалката и избухна в смях.
— Е? — попитах.
— Имаш напредък, Юлф. Но това не е виц.
— А какво?
— Гатанка.
Кнют заспа, преди да напуснем пределите на административна област Финмарк.
Пресякохме границата с Швеция. Еднообразният пейзаж започваше да добива релеф и цветове. Планините приличаха на поръсени с пудра захар. Леа тананикаше песен, която беше научила наскоро.