Страшният съд [bg]

Помещението бе пълно и оживено и в ушите ми шумът започна да звучи като океански прибой. Зъбите ми бяха изтръпнали, и в разговора си с Хауърд Рийз от Световната банка, усетих смътно как завалях думите. Млъкнах, когато забелязах, че Марти се бе покачил на един стол и удряше по водната си чаша с лъжица. Минаха пет минути, преди шумът да утихне достатъчно, за да може той да обяви, че вечерята е сервирана и да помоли всички да отидат до челната маса и да намерят табелките с местата си.

Поех към салона, видях Джесика и улових ръката й.

Голямата овална маса в средата бе мястото, където винаги садеше Джеймс с Ива, Скот и Емили, както и с най-важните гости извън компанията. Отвъд двукрилите прозорци бе просторната веранда, зад нея — черната вода и полуостровът отсреща. Джесика и аз заехме местата си — местата на Джеймс и Ива — в средата на масата и гърбом към прозорците.

Седнах върху дланите си, стиснал здраво устни. Стаята се накланяше леко на една страна, после на другата. Притворих наполовина очи, но Джесика ме сбута с лакът в ребрата. Всички ни гледаха. Беше време за тост.

— Мислех си, че традициите нямат значение — рекох, след като се наведох към нея. — А сега изведнъж се оказва обратното. Мамка му!

Тя се насили да ми се усмихне, погледът й се стрелкаше из залата. Изправих се и се подпрях с ръка върху масата. Сто лица се пръснаха в морето от кръгли маси, всяка с по три свещи, заобиколени от разцъфнали жълти рози. Вдигнах чашата си и усетих как всички се обърнаха към мен. Отворих уста да заговоря, но се спрях и присвих очи.