Родени да убиват [bg]

Според ченгетата равин Епстайн напуснал синагогата на улица „Елдридж“ в 19,30 вечерта във вторник. Било студено, трафикът по улицата бил променлив, прибиращите се след работа бизнесмени вече се източвали, повечето коли били на дошлите в града за удоволствие. Епстайн носел черен костюм и бяла риза, но съвсем не бил онзи тип традиционен еврейски свещенослужител, за което говорела външността му. В синагогата някои хора отдавна шушукали против него: толерирал хомосексуалистите и прелюбодейците, винаги готов да застане пред телевизионните камери, да се усмихва и да говори прекалено много пред националните медии. Бил прекалено ангажиран със суетата на този свят, не обръщал нужното внимание на надеждите на другия.

Епстайн бе станал доволно известен с проповедите си за толерантност, расова и друга, с призивите си еврейската и черната общност да забравят различията и да живеят в мир и хармония. Проповядваше, че бедните черни и евреи имат много повече общо, отколкото богаташите от техните раси. По време на сблъсъците по расовите въпроси го бяха наранили. Помня снимката му в „Поуст“ — кръв тече от главата му, лицето му одухотворено, почти усмихнато. Фотографията бе набрала популярност за броени часове — всички национални фотослужби я разпространиха. Благодарение на образа, който авторът й бе създал може би съвсем неволно — Епстайн ужасно наподобяваше страдащия на кръста разпнат Христос.

По-късно Епстайн бе работил в сътрудничество с прочутия храм „Б’ней Ешурун“ на 89-а улица и „Бродуей“, основан от Маршал Т. Майер, чийто ментор навремето бе консервативният и огнен проповедник Ейбрахам Джошуа Хешел. Не е трудно да се разбере взаимното привличане и връзката между хора като Епстайн и Майер, който бе воювал с аржентинските генерали в пламенни опити да открие безследно изчезнали евреи. След смъртта на Майер през 1993 година делото му в Ню Йорк продължиха двамина равини от аржентински произход. Те помагаха на бездомни и бедни, осигуряваха им временни подслони и настаняване, поощряваха събирането на гейове в църковни паства, където няма да страдат от обидите и нападките на други хора. „Б’ней Ешурун“ дори се побратими с богомолците на една харлемска църква, мисля че бе Новоханаанската баптистка църква, чийто проповедник понякога идваше да говори в синагогата. Според вестник „Таймс“ по-късно Епстайн се бе спречкал с „Б’ней Ешурун“ и отишъл да проповядва в друг център в източен Ню Йорк.