Ще бъдеш ли тук? [bg]

Елиът и Илена навлязоха в Кий Уест в онези следобедни мигове, когато слънцето превръща хоризонта в жарава. Бяха стигнали до крайната точка на своето пътуване: най-южната точка на Съединените щати, там, където Америка започва и завършва…

Със своите тесни улички, тропически градини и къщи в колониален стил градчето като че ли живееше извън времето. Паркираха колата край брега на морето и направиха няколко крачки по плажа сред гъмжило от чапли и пеликани, преди да стигнат до малко кафене, където местните хора имаха навика да се събират, за да бистрят политиката в сянката на застланото с плочи дворче. Имаха среща с Роберто Крус, чичото на Илена, възрастен жител на острова, който е бил момче за всичко на Хемингуей, когато великият писател е живеел в Кий Уест през тридесетте години на века. После общината бе закупила къщата, за да я превърне в музей, и Роберто бе продължил да живее в нея, изпълнявайки длъжността на пазач. Облечен в хавайска риза, пуснал гъста посивяла брада, той съхраняваше известна прилика с прочутия писател. Обитаваше малка къщурка в непосредствена близост до къщата на господаря и настоя Елиът и Илена да се настанят при него, а не в хотела. Двамата приеха и го последваха със скромния си багаж до мястото, където щяха да прекарат следващите нощи.

— Добре дошли в царството на Хемингуей! — каза той, отваряйки решетката от ковано желязо, която преграждаше достъпа до красива вила в испански колониален стил.

Докато крачеха по плочите в градината, Елиът се запита дали Мат е получил телеграмата му.