Ще бъдеш ли тук? [bg]

Мат се изправи мъчително и отключи вратите.

— Ще повикам линейка! — реши единият от служителите, съзирайки ризата му, напоена с кръв.

Мат наистина не бе на себе си. Главата му бучеше, а тъпанчетата направо като че ли се бяха спукали. Излезе от колата, прикривайки с ръка очите си, за да се предпази от светлините. Всичките му крайници бяха вдървени, сякаш бе спал в продължение на месеци.

Полицаите напираха с въпросите си. След като бе пробил металните парапети, мощният автомобил бе приключил движението си върху стълбището, което се спускаше по най-стръмната улица на света. Мат представи документите си, пое цялата отговорност за произшествието, прие да извърши теста за алкохолно опиянение, който се оказа отрицателен.

Освободен от своите задължения към полицията, той напусна „Ломбард стрийт“, без да дочака пристигането на линейката.

Бурята от вечерта бе отстъпила място на хубаво утро, ветровито, но слънчево.

Замаян и зашеметен, Мат достигна до квартал „Марина“, провлачвайки леко крака си. В съзнанието му всичко се бе объркало. В този миг той не бе сигурен в нищо. Бе ли сънувал това свое пътешествие във времето? Бе ли успял да спаси Елиът?

Когато пристигна пред къщата на своя приятел, той задумка като луд по входната й врата.

— Отваряй, Елиът! Отваряй тази скапана врата!

Но къщата бе празна.

Ако времето не бе изтрило тяхното приятелство, несъмнено тяхното приятелство не можеше да е изтрило времето.