Ленинград. Живот под обсада

Немското командване, както и ние, артилерист-наблюдателите, знаехме много добре, че вечер от 20 до 22 ч. в Ленинград пристигат влакове, затова по това време стреляхме по железопътните линии в района, в който се движеха те.

Въпрос: Колко често артилерийските батареи на 240-и полк стреляха по Ленинград?

Отговор: Артилерийските батареи на 240-и артилерийски полк стреляха по Ленинград всеки ден, но понякога имаше прекъсвания от 2–3 дена. Стрелбата се извършваше в посоченото време, но понякога се стреляше само сутрин, а след това само през деня или вечерта; при хубаво време стрелбата беше и сутрин, и през деня, и вечерта.

Всяко оръдие на нашата батарея произвеждаше средно по 20 изстрела на ден, а понякога нашият полк като цяло изстрелваше по Ленинград 500 снаряда на ден.“15

През септември–декември 1941 г. обстрелът е почти ежедневен. Започва на 4 септември 1941 г. – стрелят с 240-милиметрови оръдия, които се намират около Тосно. През първите три дни на обстрела загиват 53 души, а 101 са ранени. Едва от 29 септември започват да съобщават по радиото за обстрел, и то в началото само за жителите на Октомврийски район. За времето от 4 септември до 20 ноември 1941 г. градът е обстрелван масирано 272 пъти (общо 430 часа). За всичките 872 дни на блокадата Ленинград е обстрелван с оръдия в продължение на 611 дена. За последен път оръдията стрелят на 22 януари 1944 г.16 През септември–декември 1941 г. от обстрела загинали 681 души, ранени са 2269. Най-много са загиналите на улиците (395), в предприятията са загинали 218. През януари–март 1942 г. артилерийският обстрел е причинил смъртта на 519 души, а от април до декември – на 595. През 1943 г. са загинали 1410 жители на обсадения град, от тях по улиците 788. Увеличава се броят на загиналите, защото артилерия­та се ориентира по пожарите, които опитват да гасят още преди да е спряла стрелбата. В бомбоубежищата няма загинали.17

„И тътнеше като молебен / земята: отклони мъртвилото, / бомбата виеща, – изхвърляйки / дим и мазилка със кандилото“ – стиховете от прочутото стихотворение на Борис Пастернак [превод Надя Попова] добре предават звуковия фон на въздушните и артилерийските нападения по града. Първото, което усещали хората, е, че къщите се олюляват и дори подскачат. Подът трепери, стените се поклащат, земята се тресе: „ударът се усеща най-напред с краката.“18 Чувал се глух трясък, понякога сградата се накланяла, пропадала. Татяна Булах си спомня: „Не само ме тресеше, направо се гърчех.“19

Обикновено големите фугасни бомби разрушавали изцяло дву- и триетажните сгради. Ако сградата е пететажна, разрушавала се само част – от петия до третия етаж. Впрочем всичко зависело от това в какво състояние е сградата – в края на септември 1941 г. бомбата „пробила до долу“ шестетажния Дом на текстилците.20 Тежка бомба ударила и пететажната жилищна сграда на ъгъла на Грибоедовския канал и „Невски проспект“, като „пробила във всички етажи от горе до долу кръгла дупка с диаметър 10 метра“21.