Ленинград. Живот под обсада

Най-смъртоносни били фугасните бомби. Преживелите обсадата си спомнят, че за пръв път ги хвърлили на 30 септември 1941 г. „Летеше и мяукаше. [...] Осколки от зенитките се сипят по покривите като грах.“10 Въздушните нападения демонстрират това, което ленинградчани наричали „немска педантичност“ или „немска пунктуалност“. Примери има в дневника на Зоя Янушевич от 12 ноември 1941 г.: „По едно време захванаха да летят в 8 ч. вечерта и да повтарят до един или два, а понякога и до три през нощта. След това няколко дена започваха от 5:30 ч. до полунощ. След това – нова мода: започваха в 12 ч. по обяд, но в такива дни вечерите и нощите бяха спокойни.“11 Забелязвали, че повечето въздушни нападения са при ясно време, а когато вали сняг, обикновено обстрелват града с тежка артилерия.

Тъкмо артилерийският обстрел най-много съсипвал жителите на града. Почвал внезапно и никой не знаел дали ще се спаси, или ще загине, преди да направи няколко крачки. Най-често загивали от осколките от снарядите, от т.нар. вторични осколки (изхвърлени във въздуха от бомбата парчета камъни, стъкло или дърво) или от взривната вълна. Било страшно зрелище: хората за секунда били разкъсвани на части. Често намирали останки от тела далече от мястото, където бил паднал снарядът. „Ще правим кайма!“ – крещели немските артилеристи при всеки изстрел по Ленинград и създавали каша от части на човешки тела, откъснати и раздробени глави. Виталий Бианки си спомня: „По улиците има много жени инвалиди: без ръка, без крак.“12

От дневника за бойните действия на немския 786-и тежък артилерийски батальон става ясно, че за цели избирали предимно военни обекти: транспортът, гарите, складовете, корабите на Военноморския флот, заводите, работещи за отбраната, местата, където са зенитните оръдия. На 4 април 1942 г., когато градът бил подложен на най-варварски обстрел, е записано: „Целите бяха невидими. Поради голямото разстояние до целите стрелбата не даде големи резултати, защото те се обстрелваха с разсейване 400 м дължина и 6 м ширина“. „Стрелбата протече по плана, без пречки“13 – и рухвали жилищни сгради, болници и училища, попаднали в зоната на „обстрелването“. В немските документи това се нарича „безпокоящ огън“ – който засягал деца, неуспели да стигнат до най-близкото убежище, и старци, които били толкова слаби, че не можели да вървят по-бързо.