Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Планът на нашествениците
Планът на нашествениците - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Планът на нашествениците

Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:

Планът на нашествениците
1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 215
Перейти на страницу:

Виеше ми се свят. Инспектори на Короната! Но нали и без това смятах да изчезна своевременно. Бодна ме раздразнение. Ломбар с нищо не ми помагаше. Самият той забави началото на мисията, като ме държа навън цял предиобед.

Гаден на вид лекар от крепостта с поднос в ръце ме избави от „помощта“ на Ломбар, който го погледна успокоено.

— Ох, ето го най-после.

Когато минавах край стария престъпник в преддверието, той ми каза злорадо:

— Сега, като поговори с шефа, вече си по-добре, а?

Трябва да съм изглеждал съсипан.

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

Копие от мое писмо, приложено към настоящия ръкопис:

„До моя Господар, Върховния съдия на Волтарианската конфедерация.

Сър!

Аз, Солтан Грис, бивш второкласен чиновник от Координирания информационен апарат, Външно управление на Имперското правителство (пожелавам дълъг живот на Техни величества и на Волтарианските владетели!), с цялото си смирение незабавно отговарям с долуизложеното на настоятелното Ви писмо.

Първо, благодаря Ви за оценката на първите три части от моя разказ за събитията. Щастлив съм да науча, че Вие сте удовлетворен от споменаването на всичко, което знам, дори и най-малката подробност. Ясно съзнавам, че това е жизненоважно.

Второ, най-горещо благодаря за уверението Ви, че все още съществува незначителна вероятност да бъде проявено снизхождение към мен, и съм наясно колко зависи то от моята искреност.

Трето, трудно ми е да изразя своята признателност за отново потвърдената Ваша заповед стражите да ме снабдяват с вода, храна и материали за писане. Радостен съм да Ви съобщя, че засега се отлага началото на изтезанията спрямо мен, за което благодарността ми надминава моите способности да я изразя.

В отговор на подчертаната част от Вашето послание:

Да, известно ми е, че е издадена заповед за арестуване на лицето Джетеро Хелър, бивш боен инженер от флота. Не, за съжаление се налага да кажа, че не съм в състояние да дам на Вътрешната полиция сведения или намеци къде би могъл да се укрива. Това не е предизвикано от желание да защитавам Хелър, да ме пазят небесата от подобни мисли. Самият аз си мечтая да го срещна отново, за да го убия със собствените си ръце незабавно.

В изпълнение на заповедта Ви ще продължа да излагам с всички подробности случилото се. Може би от разказа ми ще бъдат извлечени насоки за навиците му и това ще подпомогне усилията на Вътрешната полиция.

Нека всички приветстват Ваша светлост и Вашия съд!

Ваш най-недостоен слуга
Солтан Грис.“

Подновявам своя разказ.

Глава първа

Така препусках по транспортните тунели и коридорите към тренировъчните зали, че когато дръпнах вратата и нахлух вътре, помислих дали не съм сбъркал етажа.

Миризмата на сапун и дезинфектанти направо смазваше! Апаратът краде своите материали за почистване от Армейското управление — толкова рядко ги използваме, че не си струва да ги купуваме, както си му е редът. Армията не смята, че нещо е чисто, докато не се усмърди до небесата на антимикробни вещества. Никому досега не е хрумвало да краде такива материали от флота, чиито кораби не трябва да миришат на нищо.

В Спитеос няма циркулация на въздуха. Обичайната воня сякаш се е просмукала и в каменните стени, но сега отстъпваше пред газовата атака на армейските химикали.

Вгледах се през мъглата. Поне четиридесет души, може би целият екип от подчинени на графиня Крек, се бяха пръснали из огромната зала и околните помещения. Бяха се съблекли само по панталони и — не вярвах на очите си! — собствената им мръсотия бе изчезнала. Държаха кофи, метли, помпи и парцали и се нахвърляха стръвно срещу вековния боклук и мръсотия. Цели кошове потъваха надолу в асансьора, само боговете знаеха къде ги отнасят.

Техници привършваха подмяната на изгорелите лампи. Други внасяха нови столове и маси. Ама че вихрушка! И съвсем неподходяща за Спитеос, не разбирах какво ставаше.

Но аз си имах и спешни задачи. Трябваше да обуча Хелър и да го отведа. Веднага. Мотаех се насам-натам и търсех графиня Крек.

Видях я най-сетне! До отсрещната стена. Изпънати, в полукръг пред нея стояха офицери от крепостта. Изпълнен с опасения, тръгнах към тях и се чудех дали не е възникнало нещо, което ще попречи на обучението на Хелър. Тук беше и заместник-комендантът на Спитеос, който се занимаваше с администрацията, заедно с неколцина от подчинените си, всички в оръфаните си мръсни униформи.

Графиня Крек им говореше. Подпираше се на метла. Беше навлякла своите безформени работни дрехи. Мокри! Изпрани! Цепката отпред ми поднесе още една изненада. Самата тя беше чиста. Изкъпана! А около главата си беше омотала някакво парче плат. Косата й току-що беше усетила шампоан! Молех се на боговете да ми подскажат какви са тези чудеса.

1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 215
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)