Последното желание

— Предопределението.

— Аха. И аз, незначителният вещер, трябва да се боря с предопределението, което е по-силно от кралската воля. Вещер, борещ се с предопределението! Каква ирония!

— Къде виждаш иронията?

— Не е чак от такова значение. Кралице, изглежда, услугата, която искаш, граничи с невъзможното.

— Ако граничеше с възможното — процеди през извитите си в усмивка устни Каланте, — щях да се справя сама, нямаше да ми е необходим знаменитият Гералт от Ривия. Престани да умуваш. Може да се направи всичко, въпрос е само на цена. По дяволите, във вещерския ти ценоразпис трябва да има цена и за онова, което граничи с невъзможното. И сигурно е висока. Осигури ми нужния резултат и ще получиш всичко, каквото пожелаеш.

— Как го каза, кралице?

— Да, каквото пожелаеш. Не обичам да повтарям. Интересно ми е да узная дали при всяка работа, с която се заемаш, се опитваш да пресечеш ентусиазма на работодателя си толкова усилено? Няма време, Гералт. Отговаряй — да или не?

— Да.

— Добре. Добре, Гералт. Отговорите ти вече са значително по-близо до идеала, все повече заприличват на онези, които очаквам. А сега незабележимо протегни лявата си ръка и опипай гърба на моя трон.

Гералт пъхна ръка под синьо-жълтата драперия. Почти веднага напипа меч, прикрепен плътно към обвитата с козя кожа задна част на трона. Добре познат меч.

— Кралице — подхвърли той тихо, — като оставим настрана онова, което казах по-рано за убиването на хора, нали разбираш, че мечът не е достатъчен против предопределението?

— Разбирам — наведе глава Каланте. — Необходим е и вещер, който да държи този меч. Както виждаш, погрижила съм се за това.

— Кралице…

— Нито дума повече, Гералт. Вече прекалено дълго си шушукаме. Гледат ни, а Ейст започва да нервничи. Поговори малко с кастелана. Хапни нещо, пийни. Но не прекалявай. Искам ръката ти да бъде твърда.

Той я послуша. Кралицата се включи в разговора, който водеха Ейст, Висегерд и Мишовур при мълчаливото и сънливо участие на Павета. Дрогодар остави лютнята и си навакса пропуснатото в яденето. Хаксо не беше особено разговорлив. Воеводата с трудно произносимото име, който се заслуша в разговора за делата и проблемите на Четириъгъл, попита от благоприличие добре ли се ожребват кобилите. Гералт отговори, че се ожребват по-добре от жребците. Не беше сигурен дали шегата му се прие добре. Воеводата не зададе повече въпроси.

Мишовур през цялото време се опитваше да срещне погледа на вещера, но трохите върху масата не се размърдаха повече.

Крах ан Крайт все повече се сближаваше с двама от братята от Стрепт. Третият, най-младият, съвсем се замая, опитвайки се да поддържа темпото, наложено от Драйг Бон Дху. Изглежда, бардът излезе от това състезание абсолютно трезвен.

Събралите се в края на масата по-млади и не толкова важни владетели от околността бяха подпийнали и подзеха фалшиво известната песен за рогатото козленце и отмъстителната, лишена от чувство за хумор бабичка.

Къдрав слуга и капитан от стражата с униформа в синьо-жълтите цветове на Цинтра дотичаха при Висегерд. Управителят изслуша намръщено рапорта им, отиде до трона, наведе се и прошепна нещо на кралицата. Каланте погледна бързо Гералт и отговори кратко, едносрично. Висегерд се наведе още по-ниско и зашепна, кралицата го изгледа рязко и тупна с длан по страничната облегалка на трона. Управителят се поклони и даде някаква заповед на капитана от стражата. Гералт не чу какво му казва, но видя, че Мишовур се размърда неспокойно и погледна Павета — принцесата седеше неподвижно, навела глава.