Единственият оцелял

— Не.

— Не ти ли се струва странно, ако той е бил техен човек?

— Може да е изгорял в пожара.

— И те не са прибрали трупа му?

— Ако не са могли да стигнат до него. Това би било едно от нещата, които онази специална група, за която пишат във вестниците, би искала да прибере най-напред.

Джейми сведе поглед към изтъркания мокет.

— А може би фактите са точно такива, каквито изглеждат. Първата група е искала Прескот жив. Втората — мъртъв. Той се е страхувал и от двете. И твоят екип наистина е разполагал с информация, която е трябвало на всяка цена да си остане секретна.

Кавано внезапно изпита студ, но не от треската, а от чувството, че Джейми наистина налучква нещо.

— Господи!

— Информация, която те прави опасен — продължи Джейми.

— Планът с изчезването на Прескот. — Развълнуван, той седна в леглото, изохквайки от болка. — Кучият му син!

Стана му ясно, че Прескот е разбрал кой е в хеликоптерите и е бил сигурен, че тази втора група, за разлика от първата, иска да го убие. Знаел е много добре, че хората от хеликоптерите ще унищожат всяко превозно средство, опитващо се да напусне бункера, точно както е знаел, че те разполагат с достатъчно мощно въоръжение, за да си пробият път в бункера и да неутрализират охраната. Секунди преди да бъде убит, той е изпаднал в паника. Решил, че единственият начин да се спаси е да направи отвличаща маневра, подпалил е пожара, отчаяно мислейки, че в създалата се суматоха ще му се удаде начин да се измъкне. Каквото и да е било, все му се е струвало по-добро, отколкото да чака неминуемата смърт. Обаче се е притеснявал, че някой член от охранителния екип може да оцелее по някакъв начин и да падне в ръцете на ударната група.

— Мисля, че Прескот е имал намерение да ни избие още от самото начало — каза Кавано. — Трябвало е да се чувства абсолютно сигурен, че никой на света не знае как е изчезнал. По този начин никой никога няма да узнае тайната му. Не е могъл да си позволи да лежи по цели нощи и да гледа тавана, представяйки си как хващат някого от нас, подлагат го на мъчения и той изпява как е станал номерът с изчезването, казва им и новата му самоличност.

— Но как се е надявал да избяга от пожара?

— Той е доста изобретателна личност. Задава въпроси. Гледа. Учи се. Успях да избягам от ударната група, защото гледах да съм близо до фронта на пожара, за да заблудя термосензорите в хеликоптерите. Щом аз съм се сетил за това, защо някой, умен като него, да не може?

— Има голяма разлика. Ти си имал кого да извикаш за помощ и го направи. Обаче човек, отчаян колкото него, няма да има доверие на никого… Казваш, че бил дебел. Не би могъл да ходи кой знае колко. Как е мислел да се измъкне от района?

— Може все пак да се е обадил на някого — каза Кавано. — И след като го заведе на безопасно място, да убие човека, който му е помогнал. Тайната пак се запазва.

Очите на Джейми потъмняха.

— Или може да е стигнал до най-близкия град и е принудил някого да го откара. А може… — Кавано изведнъж се сети за нещо и то го изненада. — Той не би позволил на никого да узнае как ще изчезне.