Единственият оцелял
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Единственият оцелял». Краткое содержание книги:
От вълнение главата му отново се замая. Но успя да стане.
— Къде са ми дрехите?
Джейми изпадна в паника.
— Ама ти не можеш да ходиш! Какво се опитваш да…
— Просто се сетих къде е отишъл Прескот. — Той измъкна телефона от джоба на сакото си и набра някакъв номер.
От другата страна телефонът иззвъня.
— Хайде, помогни ми да се облека. Дай ми и бронежилетката.
Телефонът отново иззвъня.
— Вдигни, хайде вдигни — замоли се той на абоната, на когото звънеше.
Телефонът иззвъня за трети път.
— Трябва да я намерим.
— Нея ли? — попита Джейми.
Телефонът иззвъня за четвърти път. Включи се запис на женски глас: „Моля, оставете името, номера си и съобщението. Ще ви се обадя при първа възможност“.
Кавано прекъсна връзката.
— Бързо! Тук, в Олбъни, има една жена, която според мен Прескот се кани да убие.
8.
Докато Джейми караше бързо из потъналите в сенките на залеза улици на Олбъни, Кавано се постара да й обясни ситуацията.
— Дадохме на Прескот името и телефонния номер на една банка, заедно с номера на сметка. След като изпереше парите си, той трябваше да преведе сто хиляди долара на една фалшификаторка, която живее тук, в Олбъни.
Като следваше указанията му, карайки бързо колкото позволяваше ограничението на скоростта, Джейми сви зад един ъгъл и влезе в някакъв парк. Бързите завои засилиха замайването на Кавано, но гледаше Джейми да не разбере, за да не намали. Трябваше да стигнат колкото е възможно по-скоро и нищо друго нямаше значение.
— Фалшификаторката е приготвила номер на социалната осигуровка, паспорт, шофьорска книжка, кръщелно, кредитни карти — изобщо пълен набор документи на нова самоличност. — Кавано пое дълбоко дъх. — На Прескот му оставаше само да реши как да промени външността си. Да си боядиса косата или да я обръсне, да си пусне мустаци и изобщо каквото и да е. След като направеше тези промени, фалшификаторката трябваше да го снима за паспорта и книжката и Прескот щеше да е готов да започне новия си живот. Смятахме да го заведем при нея вчера сутринта.
— Как се…
— Карен Атъртън. Опитвам се да си спомня дали някой от нас е споменал на Прескот името й. Мисля, че Дънкан го направи. Само първото име обаче. Но това, името и телефонният номер на банката й, както и номерът на сметката, е достатъчно на Прескот, за да я намери.
Намалявайки скоростта на косъм по-малко от ограничението, Джейми мина покрай спряла полицейска кола на излизане от парка.
— Номерът на сметката й как ще му помогне да я намери?
— Скривалището на Прескот в склада бе претъпкано с електроника. Според мен е добър с компютрите така, както аз съм добър с оръжията. Знаейки името на банката и номера на сметката… — Гласът на Кавано заглъхна.
— Добре ли си?
— Само си поемам въздух. — Той се насили да продължи: — Въоръжен с номера на банкова сметка, не след дълго един хакер може да се добере до името и адреса на Карен от интернет страницата на банката. Но има и друг начин.
Продължавайки да следва указанията му, Джейми навлезе в заможен жилищен квартал с обширни дворове и извисяващи се нависоко дървета пред преустроени къщи от деветнадесети век.
— Как?
— Той е един от най-естествените елиситори, който съм виждал през живота си.
Джейми знаеше какво означава този термин — човек, който има вродена способност да измъква информация от хората, без изобщо да дава вид, че го прави.
— Представи си, че работиш в отдел „Информация“ на банката — каза Кавано. — А аз съм Прескот и ти се обаждам по телефона. — Той си преправи гласа така, че да звучи нетърпеливо. — „Става дума за сметка номер пет пет седем шест три. С жена ми се оженихме преди три месеца. Тя се обади във вашия отдел, за да смени името и адреса си, но оттогава не е получила от вас нито едно месечно банково извлечение. Вече няколко пъти се опитвам да вляза във връзка с банката. По дяволите, няма ли някой там, който да помогне? Сметката трябва да е на името на Карен Уошбърн“.
На Джейми й бе необходима само секунда, за да предположи какво би отговорил смутеният банков чиновник.
— „Не, сър, Карън Атъртън“.
— „Това й беше името, преди да се омъжи за мен, по дяволите! А адресът е Крествю Лейн 444“.
— „Не, сър, Моргън Авеню 256“.
— „Там живееше преди, за бога! Ето защо банковите ви извлечения не идват. Бихте ли се погрижили да нанесете промяната?“ — Кавано отново заговори с нормален тон. — Видя ли колко е лесно?