Да си намериш майстора
- Автор: Паркс Адель
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да си намериш майстора». Краткое содержание книги:
Героинята на скандализиращия й роман „Да си намериш майстора“ Кас Пери е амбициозна, красива, преуспяла тв продуцентка. Държи на три неща: дрехите да са маркови, рейтингът да е висок и гаджетата да са… за еднократна употреба!
Позакъсалият канал TV6 стартира създаденото от Кас предаване за двойки, които планират в най-скоро време да застанат пред олтара.
Целта е предбрачно да се провери дали единият от двамата няма склонност да кръшка. Ако изпитвате и най-малко съмнение в бъдещия си партньор — телевизията е на линия! Тя ще спретне „случайна“ среща на подозираната половинка с бивше гадже, пък ако трепетите не са угаснали и се озовете в прегръдката (и в постелята) на старата любов — камерите са готови!
И в ефир се зареждат сълзи на разкаяние, треперещи длани и стиснати (та и разменени) юмруци. Шоуто е коментирано и оплювано. Аудиторията — скандализирана и заинтригувана. Рейтингът скача до небето, рекламодателите направо ще се избият.
Но ето че се намира един, който отказва да участва в предаването поради… морални съображения. Не му се нрави, видите ли, прокламираното от екрана разрушаване на ценности, като вярата в любовта и брака и прочие.
Решена да го убеди да застане пред обектива, Кас Пери се впуска в преследване на… мъжа на живота си.
Макар че попада в обсега на собствената си скрита камера, небезизвестната продуцентка със зъби и нокти си проправя път към хепиенда на тази съвременна електронномедийна приказка.
Отчаяно копнея отново да се срещна с Дарън.
Но единствено понеже трябва да заснема предаване. Смятам, че пуританските му съображения са малко не на място в случая.
Много привлекателен.
Непоносимо досаден.
— Фай?
— Да?
— Какво да облека?
Срещата ще се състои в Оксо Тауър. Трикси ни е резервирала места в ресторанта, не в бирарията. Уместно решение. Дарън не може да не се впечатли от дълбоките кожени столове, сложната листа с вината, синьо-белите ленени покривки, огромните елегантни винени бокали, пред които и прословутата бомба „десеттонната Теси“ от Втората световна ще изглежда миниатюрна и деликатна… но може би това прави впечатление само на жените.
Пристигам първа. Оглеждам заведението. Часът е девет. Салонът е пълен с хора, които радостно се впускат в романтични приключения. В два през нощта улиците ще са задръстени с наскърбени жертви. Това важи за всички ресторанти в Лондон. Облечена съм с черно поло и черна вълнена пола до коляното. В грубите рокерски ботуши краката ми изглеждат като кибритени клечки. Имам интуитивното усещане, че Дарън предпочита този стил пред дълбоките деколтета и късите поли. В момента това е най-сексапилният ми тоалет, макар дискретно сексапилен. Държа го в офиса, ако не за този конкретен повод, със сигурност за подобни случаи. Работата е там, че не мога да определя какъв всъщност е поводът. Знам само, че искам да премине на наша страна, да склони да участва, да стане един от нас. Трябва ми предаване. Но…
Не „но“, а „и“. И макар да не зная защо, съм сигурна, че искам да го видя отново.
Най-сетне се задава; със задоволство установявам, че и той се е преоблякъл. Носи светлосив костюм и бяла риза с широка, разкопчана яка. Бялото идеално подчертава маслинено смуглата му кожа. Изглежда зашеметяващо. Уверено се приближава към нашата маса и се навежда да ме целуне.
Да ме целуне.
По страната.
Едва не преобръщам поръчаната бутилка минерална вода, което, както и да го погледне човек, не е особено изискано. Целувката опарва лицето ми. Сигурна съм, че е оставила ален отпечатък, като жиг по добиче. Принудена съм да впрегна цялата си смелост, разум и воля, за да не го поваля на масата още тук и сега. Обладана съм от непреодолим вътрешен порив. Заражда се в бедрата ми и приижда нагоре, поглъщайки корема, дробовете и гърлото ми. Какво ми става? Не изпитвам сексуално влечение за пръв път. Зная какво е непреодолимо желание, но чак пък толкоз… Това усещане ми е непознато.
Не се чувствам заплашена.
Зная, че няма от какво да се притеснявам, стига събеседникът ми да е непоносимо досаден или арогантен.
Както и че не е нито едното, нито другото.
Той се настанява и се усмихва на сервитьорката. Момичето губи и говор, и картина. Дарън поръчва вино, като от учтивост ми предоставя възможността да изкажа личните си предпочитания, но вече е взел нещата в свои ръце.
— Поканата ти страшно ме зарадва, Кас. И в известен смисъл малко ме изненада. Не очаквах да приемеш позицията ми толкова спокойно. Както и да е, вашата „координаторка“ — тонът му недвусмислено изразява кавичките, което напълно съответства на личното ми мнение за Трикси — ми съобщи, че искаш да ме поканиш на вечеря. Честно казано, стори ми се много странно. Отлично си давам сметка, че отказът ми сигурно ти е създал много неприятности, тъй че аз черпя.
— Не е нужно, ще взема фактура — възразявам неубедително.
Изненадана съм от себе си. Рядко ми се случва да проявявам неувереност. Всъщност последният пример за проява на слабост от моя страна датира от времето, преди да ме научат да седя на гърнето. Но поведението на Дарън противоречи на всички правила. Нито е поразен от присъствието ми, нито се чувства заплашен, нито е прекалено заядлив. Мъжете, които познавам, неизменно попадат в една от трите поведенчески категории.
— Зная, но наистина би ми било неприятно да се възползвам от вашето предаване по какъвто и да било начин, а и… — замълчава и повдига вежда — много ще се радвам да си моя гостенка тази вечер.
Говори с тих, кадифен глас, тъй че съм принудена да се приведа над масата, за да го чувам. Като се доближавам към него, забелязвам, че излъчва невероятно ухание. Ако не се бяхме запознали при подобни обстоятелства, щях много да се замисля дали да не го изчукам.