Да си намериш майстора
- Автор: Паркс Адель
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да си намериш майстора». Краткое содержание книги:
Героинята на скандализиращия й роман „Да си намериш майстора“ Кас Пери е амбициозна, красива, преуспяла тв продуцентка. Държи на три неща: дрехите да са маркови, рейтингът да е висок и гаджетата да са… за еднократна употреба!
Позакъсалият канал TV6 стартира създаденото от Кас предаване за двойки, които планират в най-скоро време да застанат пред олтара.
Целта е предбрачно да се провери дали единият от двамата няма склонност да кръшка. Ако изпитвате и най-малко съмнение в бъдещия си партньор — телевизията е на линия! Тя ще спретне „случайна“ среща на подозираната половинка с бивше гадже, пък ако трепетите не са угаснали и се озовете в прегръдката (и в постелята) на старата любов — камерите са готови!
И в ефир се зареждат сълзи на разкаяние, треперещи длани и стиснати (та и разменени) юмруци. Шоуто е коментирано и оплювано. Аудиторията — скандализирана и заинтригувана. Рейтингът скача до небето, рекламодателите направо ще се избият.
Но ето че се намира един, който отказва да участва в предаването поради… морални съображения. Не му се нрави, видите ли, прокламираното от екрана разрушаване на ценности, като вярата в любовта и брака и прочие.
Решена да го убеди да застане пред обектива, Кас Пери се впуска в преследване на… мъжа на живота си.
Макар че попада в обсега на собствената си скрита камера, небезизвестната продуцентка със зъби и нокти си проправя път към хепиенда на тази съвременна електронномедийна приказка.
Питам се дали си дава сметка, че с него бих спала. По дефиниция.
— Стройна система. — Кимам. Усмивката се разлива до ушите му. Дали не ме иронизира? — Може ли да те попитам нещо?
— Ти попитай, а аз ще реша дали да ти отговоря. — От опит зная, че въпросите са не по-малко издайнически от отговорите.
— Може би досега не ти е провървяло в любовта, както се казва? — Поруменява. — В смисъл, позволявам си да те попитам единствено понеже не мога да разбера защо имаш такова мародерско отношение към любовта.
Решавам, че няма да се обидя.
— Естествено че не ми е провървяло в любовта. Ако някоя жена ти каже, че винаги й е вървяло в любовта, веднага провери дали няма чип зад ухото. — Винаги излизам с този лаф. Ухилвам се и нагълтвам огромно количество храна наведнъж. Питам се дали е от мъжете, на които вълчият апетит им въздейства възбуждащо.
— Та що за човек беше той? — Всички мъже неизменно ме питат едно и също. Имам отрепетиран отговор.
— Хм… първото ми гадже. — Изчервявам се. Ръката ми застива във въздуха по средата между чинията и устата ми.
Жестът загатва, че споменът е крайно болезнен и за миг сковава гърлото ми. Мъжете си въобразяват, че жените са изключително чувствителни създания и сърдечните им рани никога не се излекуват напълно. Подобно схващане подхранва представата им за жените като нежни цветя.
— Дълго ли бяхте заедно?
Тези безкрайни въпроси. Поколебавам се, преди да отговоря.
— Няколко седмици.
— Няколко седмици?! — с недоумение повтаря той и го напушва смях. Не съм очаквала подобна реакция. Според сценария трябва да се трогне от пламенността на връзката. — Казваш обаче, че това е било първото ти гадже… — Изглежда объркан. — Сигурно е било…
— Много отдавна. Да. Разделите ме нараняват дълбоко и трудно ги преживявам. Много съм чувствителна.
Гледа ме втренчено.
Едва-що се запознахме, но вече знае не по-зле от мен колко невярно е онова, което казах. Само че е твърде възпитан, за да оспори твърдението ми на глас.
— Надали още страдаш за човек, с когото си ходила едва няколко седмици, и то преди десетилетия.
Уместна забележка. Никой друг не я е правил, което само показва, че десетките мъже, на които съм пробутвала тази история, въобще не са ме слушали.
— Какво всъщност те нарани?
Уникално — никога не са ми задавали този въпрос, съответно не разполагам с готов отговор. Поглеждам Дарън и изражението на лицето му ме изумява дори повече от въпросите, с които ме засипва. В очите му се чете искрена загриженост. Аз на свой ред изпитвам искрено удивление. В смисъл, какво мога да кажа?!
— Първото ми гадже доста ме вбеси, но истината е, че дори не съм страдала. Просто съм си кучка.
Не прозвуча много убедително. Но в крайна сметка това е самата истина. Дарън скланя глава и се оказва поразително близо до мен. Дългата му коса се спуска пред лицето му и макар да не докосва челото ми, наелектризира фините косъмчета над веждите ми. В бикините ми сякаш се разлива киселина. Гърлото ми пресъхва, гърдите ми се устремяват нагоре, очевидно с надеждата събеседникът ми ненадейно да се наведе и да ги покрие с целувки. Ахааа, сексуалната фрустрация. Тръсвам глава.
— Е? — подканя ме.
— Какво? — В съзнанието ми сякаш се е състояло пролетно чистене и въобще не мога да си спомня какво ме питаше. Очите му са великолепни. Кафяви. Палитра от наситени нюанси като купчина есенни листа под някое дърво. Изведнъж се смущава.
— Извинявай, не трябваше да те питам. Хм… — Търси подходяща тема да отклони разговора. — Разкажи ми за Джош.
Благодарна, че най-сетне ме оставя на мира, промърморвам:
— Джош е единственият ми платоничен приятел. Познаваме се от деца. Разполага с твърде много компромати за мен, за да рискува да се скараме. Като стана богата и известна, ще ги продава на пресата.
— Това ли ти е целта в живота, да станеш известна?
— Нима съм единствената? Честно казано, уверена съм, че Джош никога не би го направил. Независимо от всички разправии, гневни изблици, изминалото време и изменчивата природа на платоническата любов, двамата с Джош се обожаваме един друг. Имаме си пълно доверие и никога не бихме си причинили болка. — След кратък размисъл над казаното додавам: — Може би именно поради всички разправии, гневни изблици, изминалото време и изменчивата природа на платоническата любов. — Ухилвам се. Изведнъж ме обзема непоносим срам. Какви ги дрънкам? Разказвам за себе си. Най-честно и откровено. Какво ме прихваща? Мразя хората да знаят за мен повече, отколко аз за тях. Въобще не го допускам. Опитвам се да замажа случайния изблик на откровеност с шеги: — Аз на свой ред притежавам уличаваща снимка на Джош с корсет и жартиери. Твърди, че се канел да ходи на шоуто „Роки Хорър“, но аз не му вярвам.