Да си намериш майстора
- Автор: Паркс Адель
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да си намериш майстора». Краткое содержание книги:
Героинята на скандализиращия й роман „Да си намериш майстора“ Кас Пери е амбициозна, красива, преуспяла тв продуцентка. Държи на три неща: дрехите да са маркови, рейтингът да е висок и гаджетата да са… за еднократна употреба!
Позакъсалият канал TV6 стартира създаденото от Кас предаване за двойки, които планират в най-скоро време да застанат пред олтара.
Целта е предбрачно да се провери дали единият от двамата няма склонност да кръшка. Ако изпитвате и най-малко съмнение в бъдещия си партньор — телевизията е на линия! Тя ще спретне „случайна“ среща на подозираната половинка с бивше гадже, пък ако трепетите не са угаснали и се озовете в прегръдката (и в постелята) на старата любов — камерите са готови!
И в ефир се зареждат сълзи на разкаяние, треперещи длани и стиснати (та и разменени) юмруци. Шоуто е коментирано и оплювано. Аудиторията — скандализирана и заинтригувана. Рейтингът скача до небето, рекламодателите направо ще се избият.
Но ето че се намира един, който отказва да участва в предаването поради… морални съображения. Не му се нрави, видите ли, прокламираното от екрана разрушаване на ценности, като вярата в любовта и брака и прочие.
Решена да го убеди да застане пред обектива, Кас Пери се впуска в преследване на… мъжа на живота си.
Макар че попада в обсега на собствената си скрита камера, небезизвестната продуцентка със зъби и нокти си проправя път към хепиенда на тази съвременна електронномедийна приказка.
Колко любопитно.
Публиката оценява, че Андрю въобще не заслужава подобна преданост, но всички са потресени. Като изключим грозните вопли на Сузи, в студиото цари гробна тишина — муха да бръмне, ще се чуе.
По лицето на Фай се стичат сълзи.
— Не си ли трогната, Кас?
— Да, очарована съм — всички без изключение горко ридаят. Това се казва телевизия. Какво следва?
Тя ми връчва сценарий.
— Интервюта за следващото предаване.
Запътвам се към залата, където разпитваме бъдещите участници, разгонвайки с появата си няколко момичета от редакцията, които се тълпят пред вратата и се кикотят.
— Какво им става? — обръщам се към Фай.
— О, не знаеш ли? Господин интелектуалецът се оказа гръцки бог.
— Дребен и трътлест?
Но като отварям вратата и виждам Дарън, от сарказма ми не остава и следа. Разбирам защо Маркъс се чувства несигурен. Запознах се с него тази сутрин. Симпатичен човек. Доста интелигентен, по-интересен от повечето мъже, прилично изглеждащ и извънредно богат. Очевидно обожава Клеър. Тя си дава сметка, че това е добра оферта, и вероятно на свой ред също го обожава. Във всеки случай, като изключим личното ми убеждение, че при възможност всеки би кръшнал, Дарън е умопомрачителен мъж.
Той е висок — почти един и осемдесет и пет — и има дълга, по цигански чуплива коса, която му стига до брадичката. По принцип не си падам по дълги коси. Защото обикновено дългата коса върви ръка за ръка с гардероб, състоящ се изцяло от дънки, и колекция от албуми на „Мийтлоуф“. В настоящия момент обаче единственото ми желание е да заровя пръсти в къдриците му. И не само това, ами да го тръшна върху дървеното си легло в стил деветнайсети век с марката „Конран“. Има широки рамене, строен торс с тесен ханш и най-привлекателния задник на света. Облечен е със светлосив пуловер и износени дънки „Ливайс“. Необходимата доза усилие, без да изглежда надут. Очите му са огромни, тъмнокафяви, обрамчени с възможно най-зашеметяващите мигли — като на Бамби. Най-очарователна е усмивката му. Има най-нахалната усмивка, от която сякаш засиява цялото му лице. Очите, страните, дори ситните бръчици.
Жесток пич.
За миг изгубвам ума и дума. Не зная какво да кажа, какво да направя и как да застана. Целият ми здрав разум, трийсет и три годишният ми житейски опит и дори най-елементарната представа за възпитание тутакси се изпаряват. Да открия правилната фраза, ми се струва като да изпълня бънджи-скок от… Господи, дори не се сещам къде се провеждат бънджи-скокове! Мозъкът ми е съвършено изпразнен от съдържание. Младежът ми се усмихва и в ушите ми сякаш звънва музика, което е такова клише, че ми иде да се гръмна. Зърната ми щръкват, което е грозна измяна. Личи ли си? Буквално ми потичат лиги. Абе я се стегни, да те вземат дяволите, заповядвам си мислено.
— Йокаста Пери — уверено заявявам с тон, който иде да покаже, че нямам никакво намерение да се прехласвам по страхотния му фасон и съм напълно непроницаема. Което пък е чиста измишльотина.
— Йокаста, какво едипово име — усмихва се, поема дланта ми и крепко я стисва. Смаяна съм, но не от силата му, а от забележката. — Йокаста или Кас…
— Кас — потвърждавам. Този тип да не е медиум?!
— Дарън Смит.
— Зная. — Посочвам папката със записки, в които са упоменати всички подробности: телефонен номер, адрес, рождена дата. Питам се дали не е време да разширим въпросника с някои по-интимни подробности, например любима сексуална поза, от коя страна на леглото предпочита да спи и пр. Мислено се ощипвам. Той е чисто и просто мъж. Бързам да се съсредоточа върху недостатъците му. И двамата трябва да сме наясно с тях. — Даз или Даза? — усмихвам се ледено.
— Дарън — отвръща той, но с нищо не показва да се е обидил. Питам се дали осъзнава, че се опитвам да се държа грубо. Не изглежда глупав. Ухилва се. С подобни зъби биха се гордели и семейство Озмънд30. Как е възможно човек да е толкова красив?
— И така, Дарън, да се хващаме за работа.
Настанявайки се до него, случайно го докосвам с коляно. Искрата от допира пронизва панталоните ми „Джоузеф“ като мълния. Дори потръпвам. Протягам треперещи ръце към чашата с вода.
30
Семейство американски артисти, певци и телевизионни водещи. — Б.пр.