Вечният градинар
- Автор: Каре Джон льо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вечният градинар». Краткое содержание книги:
Джъстин Куейл, дипломат от кариерата и градинар любител, започва свой кръстоносен поход, за да намери убийците на съпругата си. Пътят му минава през Форин Офис в Лондон, Европа и Канада. Джъстин се сблъсква с измама и предателство, алчност и насилие, докато постепенно открива истината за жената, която така и не е успял да опознае. И да обича.
След края на Студената война всепризнатият майстор на шпионския роман се насочва към нови сюжети, нови врагове, нови предизвикателства. „Вечният градинар“ е различна от всички досегашни книги на Джон льо Каре. И може би най-добрата.
И така, Джъстин, железният итънски възпитаник, стоеше прав пред юристите, току-що разтоварил от съзнанието си най-скучната, затъпяващо отегчителна лекция, която бе чел през целия си живот — високомерна, надута и многословна като автора си, който в този момент сигурно спеше в мекото си легло в луксозната хотелска стая във Вашингтон, както подобава на заместник-министър на външните работи. На Джъстин не му бе минавало и през ум, че ще трябва да отговаря на въпроси, но когато Теса изчурулика своя въпрос, той разбра с безпощадна яснота, че не може да й откаже. Тя седеше в самия геометричен център на стаята, където по право й беше мястото. Когато я откри с поглед, на Джъстин му мина нелепата мисъл, че около нея не седи никой, понеже колегите й се страхуват от нейната красота. Високата яка на бялата й блузка стигаше до брадичката, като на някоя невинна хористка. Бледността и ефирната й безплътност й придаваха призрачен вид. Тя предизвикваше желание да я завиеш в одеяло, за да я защитиш. Тъмната й коса така блестеше на слънчевите лъчи, че Джъстин почти не можеше да види лицето й. Все пак успя да различи високото бледо чело, големите сериозни очи и волевата брадичка. Отначало тя му заприлича на ангел. Едва по-късно щеше да узнае, че тя е ангел, който крие тежка тояга зад гърба си.
— Ами… предполагам, че отговорът на вашия въпрос би трябвало да бъде — започна предпазливо Джъстин — и моля да ме поправите, ако греша… — с това той целеше да преодолее различията във възрастта и пола и да наложи една атмосфера на равнопоставеност помежду им — че държавата престава да съществува, когато не е повече в състояние да изпълнява основните си функции. Вие лично не смятате ли така?
— Какво точно разбирате под основни функции на държавата? — контрира ангелът привидение.
— Ами — започна Джъстин, без да е сигурен какво точно иска да каже, прикривайки се зад звукови сигнали, изразяващи не толкова желание да се хареса, колкото да се предпази. — Ами — объркан жест с ръка, разсеяно почесване с итънския показалец по прошарения бакенбард — бих ви дал за пример, че в днешно време критериите за цивилизованост на една държава, най-общо казано, се свеждат до… всеобщо право на глас, защита на правото на живот и имуществото на гражданите, ъъъ… достъп до правосъдие, здравеопазване и образование за всички, поне доколкото е възможно… поддържане на стабилна административна инфраструктура… на пътища, транспорт, канализация и така нататък, и… какво още? Ах, да: справедливо и пропорционално събиране на данъците. Ако една държава не е в състояние да изпълни поне разумна част от изброените функции, то би могло да се заключи, че договорът между държавата и нейните граждани започва да изглежда доста неустойчив… а ако въпросната държава не е в състояние да изпълни никоя от тези функции, то това е една провалена държава, както е прието да се казва. Една държава в минало време. — Това бе замислено като шега. Но никой не се засмя. — Успях ли да отговоря на въпроса ви?
Той бе очаквал, че ангелът насреща ще има нужда да помисли за миг върху този задълбочен и мъдър отговор, ето защо въпросът, който последва мигновено, го разтърси до основи.
— Значи допускате ситуация, при която вие лично бихте се почувствали задължен да подкопаете устоите на държавата?
— Аз лично? Тук, в Англия? Всемогъщи боже, не, разбира се! — възкликна Джъстин, шокиран, както се полагаше да бъде. — Още повече, аз току-що се завръщам от чужбина. — Презрителен смях; аудиторията очевидно беше на страната на Теса.