Вечният градинар
- Автор: Каре Джон льо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вечният градинар». Краткое содержание книги:
Джъстин Куейл, дипломат от кариерата и градинар любител, започва свой кръстоносен поход, за да намери убийците на съпругата си. Пътят му минава през Форин Офис в Лондон, Европа и Канада. Джъстин се сблъсква с измама и предателство, алчност и насилие, докато постепенно открива истината за жената, която така и не е успял да опознае. И да обича.
След края на Студената война всепризнатият майстор на шпионския роман се насочва към нови сюжети, нови врагове, нови предизвикателства. „Вечният градинар“ е различна от всички досегашни книги на Джон льо Каре. И може би най-добрата.
— Цялата история протича по определен сценарий, Джъстин — обяснява Лесли едва ли не с извинителен тон. — Длъжни сме да ти го кажем направо, макар да съзнаваме колко е болезнено. Този сценарий се нарича любовен триъгълник и в него ти си ревнивият съпруг, изпратил наемен убиец да премахне жена ти и любовника й, тъкмо когато са най-далеч от дома, защото така си осигуряваш желязно алиби. За да си отмъстиш, ти ги искаш и двамата мъртви. Наредил си трупът на Арнолд Блум да бъде отстранен от мястото на престъплението, за да изглежда така, сякаш той е убиецът, който впоследствие е избягал. Езерото Туркана гъмжи от крокодили, следователно не е било никакъв проблем за убийците да се отърват от трупа. Освен това ти си единствен наследник на значително състояние, така че ето ти двоен мотив.
Той съзнава, че те следят внимателно реакциите му, с надеждата да доловят признаци на гузност или невинност, на възмущение или отчаяние — признаци на каквото и да било, но надеждите им остават излъгани, защото, за разлика от Удроу, Джъстин изобщо не реагира. Той седи, пригладен и замислен, на стола на Удроу с фалшивата дърворезба; върховете на пръстите му са облегнати върху плота на масата, сякаш току-що е ударил акорд на пианото и го слуша, докато отзвучава. Лесли го обвинява в убийство, а в отговор лицето му само леко се намръщва, отразявайки нещо, което в този момент става в душата му.
— От малкото, което Удроу бе така любезен да сподели с мен относно хода на следствието — възразява Джъстин по-скоро като участник в академичен диспут, отколкото като скърбящ вдовец, — аз по-скоро разбрах, че най-вероятната версия, по която работите, предполага случайно убийство, а не планирано престъпление.
— Удроу е едно лайно — казва Роб, като се опитва да не повишава тон от уважение към домакинята.
На масата още не се е появил касетофонът. Разноцветните тетрадки лежат недокоснати в чантата на Лесли. Разпитът протича в спокойно темпо, без излишни формалности. Междувременно Глория е донесла поднос с чай и сладкиши и след дълга и подробна тирада за неотдавнашната смърт на любимия й териер неохотно се е оттеглила.
— Открихме следи от втори автомобил, който е бил паркиран на около осем километра от местопрестъплението — обяснява Лесли. — В едно дере на югозапад от мястото, където намерихме Теса. Открихме и маслено петно върху пясъка със следи от огън. — Джъстин примигва, дневната светлина блести в очите му, след което учтиво накланя глава, за да покаже, че все още слуша. — Плюс заровени в пясъка бирени бутилки и фасове — продължава тя, сякаш Джъстин има нещо общо с разкритията. — Когато джипът на Теса и Блум е минал оттам, загадъчният втори автомобил е потеглил и ги е проследил. После е спрял успоредно до тях. Една от предните гуми на джипа е простреляна с ловна пушка. Това никак не ни прилича на случайно убийство.
— По-скоро на поръчково, както му викаме ние — обяснява Роб. — Извършено срещу заплащане от професионалисти, наети от неизвестно лице или лица. Този, който ги е наел, е знаел всичко за действията и движенията на Теса.
— Ами изнасилването? — пита Джъстин с престорено равнодушие, вперил поглед в кръстосаните си отпред ръце.
— Случайно или преднамерено — отвръща рязко Роб. — Или престъпниците са се увлекли, или е за заблуда на следствието.
— Което ни връща на мотива, Джъстин — казва Лесли.
— Твоя мотив — уточнява Роб. — Или имаш нещо друго наум?
Лицата им са насочени към Джъстин като обективи, по един от всяка страна, но Джъстин не обръща внимание на двойния ракурс, както и на подмятанията им. Може би в самоналожената си вътрешна изолация той изобщо не ги забелязва. Лесли спуска ръка към практичната си чанта, за да извади касетофона, но после се отказва. Ръката й замръзва във въздуха, докато тялото й е извърнато към Джъстин, човека, който съставя изреченията си с такава безупречна прецизност и яснота, че звучат като неподлежащи на обжалване присъди.
— Само че аз не познавам никакви убийци, разбирате ли? — тъкмо казва той, методично посочвайки слабото място в тяхната версия, с празен поглед в пространството. — Боя се, че никого не съм наемал или инструктирал. Нямам нищо общо с убийството на съпругата ми. Във всеки случай не по начина, за който намеквате. Не съм искал да бъде убита, нито пък съм давал нареждания в този смисъл. — Гласът му потреперва и последните му думи звучат някак засрамено: — Не мога да ви опиша колко съжалявам.
За момент двамата полицаи не се сещат за какво да се хванат и съсредоточено се заглеждат в акварелите на Глория от Сингапур, окачени в една редица над тухлената камина, всеки оценен на „199 лири без ДДС“, всички до един изобразяващи синьо небе с палми и ята птици и подписани отдолу с нейното име с такива големи букви, че да могат да се прочетат от улицата, плюс дата за ориентация на евентуалните колекционери. Това продължава, докато Роб, с присъщата за възрастта му наглост и самоувереност, рязко вдига продълговатата си глава и изтърсва: