Ключът на смелостта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на смелостта». Краткое содержание книги:
Синът й бе облегнал глава на рамото му, докато четеше на глас „Капитанът по гащи“.
Сърцето й се разтуптя. Не се опита да го овладее. В този миг цялото й същество се изпълни с обич и към двамата.
Каквото и да се случеше утре, тя щеше да запази тази картина о съзнанието си, както и Саймън. Почувства се толкова задължена на Брадли Вейн, че едва ли някога щеше да може да му се отплати.
За да не ги смущава, преди да усетят присъствието й, тихо се оттегли към кухнята. Сложи кафе и извади сладки. Щом щяха да се карат, нека поне го правят като цивилизовани хора. Когато остане сама, щеше да се опита отново да помисли трезво и да реши какво би станало, ако истински обикне Брадли.
Ослушваше се за стъпките му, докато най-сетне ги чу в коридора. За да не се чуди какво да прави с ръцете си, взе кафеварката и когато той влезе, вече наливаше кафето.
— Трудно ли се справи с него?
— Не особено. Приключи ли с шиенето?
— Почти.
Обърна се, за да му подаде чашата, и сърцето й отново подскочи. Беше бос, с навити до лактите ръкави на красивата синя риза. Подгъвът на крачолите му бе мокър.
— Зная, че си ми сърдит и смяташ, че имаш основание. Възнамерявах да отвърна на укорите ти, като кажа, че животът си е мой, и изтъкна, че съм дала обещание. — Прокара ръце по раменете на сакото, което бе закачила на облегалката на един стол. — Поразмишлявах известно време и бях намислила какво да кажа, но сега просто нямам желание да го изрека. Затова ми се иска да не беше толкова ядосан.
— На мен също. — Брад хвърли поглед към масата. — Е, ще седнем ли да поспорим, докато пием кафе и хапваме сладки?
— Не мога да споря с теб, Брадли, след като накара сина ми да си легне по такъв начин. — Емоциите я завладяха. — Но ще те изслушам, докато ми се караш.
— Значи можеш и да се биеш. — Седна и изчака тя да се настани срещу него. — Дай да видя ръцете ти.
Зоуи повдигна ръкавите на памучния си пуловер и показа раните си. Последва мълчание и тя ги закри.
— Само драскотини — каза припряно. — Пострадвала съм и по-сериозно при работа в градината си.
Замълча, щом зърна хладния блясък в очите му, втренчени в лицето й.
— Би могло да се случи нещо далеч по-лошо. Била си сама, за бога. Какво те накара да шофираш до Западна Вирджиния и да вървиш през гората сама?
— Отраснала съм там, Брадли. Прекарах детството си сред онези гори. Отвъд границата на Пенсилвания не започва дива пустош. — За да бъде заета с нещо, тя запали трицветната свещ с аромат на боровинки, която бе направила за украса на масата в кухнята. — Майка ми живее в каравана край тях. Най-вероятно там съм заченала Саймън.
— Ако си искала да посетиш местата, където си играла като дете, добре. Но обстоятелствата не са нормални. Тази сутрин не ми каза, че имаш намерение да ходиш там.
— Зная. Ако ти бях казала, щеше да настояваш да дойдеш с мен, а държах да отида сама. Съжалявам, ако това засяга чувствата ти.
Брад потисна негодуванието си, въпреки че изгаряше гърлото му.
— Не си казала и на Дейна или Малъри. Тръгнала си, без да предупредиш никого, и си била нападната.
— Не се сетих. Явно си убеден, че имаш право да ми се сърдиш — отбеляза Зоуи, кимайки. — Сключих договор. Дадох думата си и се опитвам да удържа на обещанието. Сигурна съм, че и ти би постъпил така. Връщането там беше част от изпитанието ми. Мисля, че е трябвало да отида. Било е писано.
— Сама?
— Да. Имам достойнство и изпитвам известен срам. Никой не може да ме упрекне за тези чувства, Брадли.
— Нима мислиш, че бих могла да те заведа в онази очукана каравана, облечен с костюм на „Армани“?
— Не с честно, Зоуи.
— Така е, не с честно, но е самата истина. Майка ми вече твърди, че съм започнала да се мисля за голяма работа. Ако бях отишла там с теб… Погледни се. — Махна с ръка и едва не избухна в смях, когато на лицето му се изписа гняв. — Личи си, че си богато момче, Брадли, със или без това италианско сако.
— Господи.
Брад не можа да каже нищо друго.
— Няма начин да го прикриеш, а и защо да се опитваш? Отива ти, но тя не би одобрила, а трябваше да я видя и да поговоря с нея. Имаше неща, които не можех да й кажа в твое присъствие. Или пред Малъри и Дейна. Трябваше да отида сама, заради ключа. Моя задача е да го открия.
— А ако не се бе отървала само с няколко леки рани?
— Оцелях. Не твърдя, че не съм се страхувала. Никога не съм била толкова изплашена. — Инстинктивно потърка ръце, сякаш й е студено. — Беше нападение от засада, почти като в психотрилър и затова ми се стори толкова страшно. — Мислено се върна там. — Загубих се в гората. Усещах, че някой ме преследва, и знаех, че не е човек. Но се борих. Така трябваше да постъпя. Нараних го по-сериозно, отколкото той мен.