Ключът на смелостта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на смелостта». Краткое содержание книги:
— Зоуи?
— Мм? — Раздвижи се на стола и нехайно хвърли поглед към него, сякаш съзнанието й бе твърде заето, за да му обърне внимание. — О, Брадли, не знаех, че си тук. Не те чух… — Погледна часовника. — Исках да ушия тези калъфи, преди да стане време Саймън да си ляга. Но няма да успея.
— Калъфи? — Това отклони мислите му. — Шиеш калъфи?
— Какво чудно има? — раздразнително попита Зоуи, докато наместваше материала. — За дивана в салона. Искам да изглежда весело и мисля, че този плат на големи хортензии е подходящ. Цветовете са въздействащи. Няма нищо лошо в това да ги изработя сама.
— Нямам предвид нищо подобно. Просто ти се възхищавам, защото не познавам друг човек, който умее да шие толкова добре.
Тя изправи гръб, макар да знаеше, че е глупаво.
— Предполагам, че повечето жени, които познаваш, си имат шивачки и не е нужно да знаят как се вдява игла.
Брад се приближи, повдигна единия край на плата и подозрително я изгледа.
— Ако си твърдо решена да тълкуваш погрешно всичко, което кажа, ще се скараме за нещо друго, вместо за това, заради което дойдох да те смъмря.
— Не искам да се карам с теб за нищо. Бързам да свърша.
— Ще се наложи да ми отделиш време. Имам…
Замълча и се намръщи, когато часовникът на радиото запиука.
— Нямам никакво време — сопна се тя и стана да изключи будилника. — Нагласих го да звънне, за да ме подсети, че Саймън трябва да бъде изкъпан. В най-добрия случай тази дейност отнема половин час, ако той не се противи. Освен това днес е понеделник, а всеки понеделник четем заедно половин час, преди да заспи. После ще шия още час и…
— Ясно. — Брад разбираше, когато една жена се опитва да го разкара. — Аз ще се заема с къпането на Саймън и четенето.
— Ти… какво?
— Не разбирам от шиене, но зная как се къпят деца и мога да чета.
Бе толкова объркана, че не успя да състави смислено изречение.
— Но… не си… — Замълча и положи усилие да събере мислите си. — Не си дошъл, за да се грижиш за Саймън.
— Не, дойдох да ти се скарам. Явно си се досетила и затова си толкова раздразнителна. Но ще оставя това за по-късно. Можеш да довършиш калъфите, а ние със Саймън ще се справим с къпането и лягането — каза той, преди да излезе от стаята. — Ще се караме, когато и двамата свършим работата си.
— Няма да…
Но Брад вече бе излязъл и викаше сина й.
Трудно бе да спори с мъж, който толкова добре я разбираше. Понечи да тръгне след него, но се спря. Саймън вече отправяше баналната молба за „още пет минути“.
На устните й заигра самодоволна майчинска усмивка.
„Нека види какъв кошмар е да убеждава едно девет — годишно момче, че трябва да се измие и да си легне“.
Скоро Брад щеше да вдигне ръце в знак на поражение.
Това означаваше, че ще се чувства твърде засрамен, за да й чете лекции за самотната й разходка сутринта.
„Имах право“, напомни си тя.
Дори се бе почувствала длъжна да я предприеме, но нямаше нито време, нито желание да се впуска в спор тази вечер.
Саймън щеше да го изнерви и той щеше да си тръгне и да я остави да довърши работата си на спокойствие и да изгради стратегия за следващите няколко дни.
Докато двамата спореха, щеше да измине още някой тегел.
Заслуша се в странната хармония на гласовете им и нагласи плата. Скоро един от тях щеше да я повика на помощ. Чу истеричния смях на Саймън и с усмивка на злорадство се залови за работа, защото знаеше, че времето й е ограничено.
Загубила представа колко е часът, не усети как къщата стана съвсем тиха. Нямаше нито гласове, нито кучешки лай. Уплашено стана от машината и забърза по коридора към банята. Видя следи от ожесточена мокра битка. По пода се въргаляха влажни кърпи, във ваната имаше пяна, която издаваше, че Саймън е успял да наложи волята си за мехурчета, за армия от пластмасови колички и войници върху водната повърхност около себе си.
Сакото на Брадли бе окачено на закачалката от вътрешната страна на вратата. Вяло го свали и приглади с ръка гънката, образувана от куката на яката. Забеляза етикета на „Армани“. За първи път в банята й висяха маркови дрехи.
Взе го със себе си и се отправи към стаята на Саймън. Чу сина си да чете. Гласът му звучеше провлачено, както винаги, когато бе сънен.
Безшумно надникна през вратата и остана неподвижна, загледана в тях, притискайки сакото към гърдите си.
Саймън лежеше на горното легло с пижама с картинки на Хари Потър и лъскави от шампоана коси.
Мо се бе изтегнал отдолу с глава на възглавницата и вече хъркаше.
А мъжът, чието сако държеше, бе седнал горе до момчето, опрял гръб на стената и се взираше в книжката заедно с него.