Табу
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Серия: st. john-duras #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Табу». Краткое содержание книги:
— Ш-ш-ш-т… Опитвам се да проявя въздържание.
— Да помолим Минген да е на разположение, в случай че нещо не е както трябва?
Вдигна брадичката й и строго я погледна.
— Безсрамна кокетка!
— Виже твърди, че мъжете винаги и с всяка са готови да се любят. — Очите й развеселено блестяха.
— Кога точно го заяви Виже?
— В манастира. Той и някакъв войник се възхищаваха на доста реалистичното изображение на Свети Себастиан.
— Това ли е всичко? — попита с облекчение Дюра.
— Подметна нещо и за публичен дом във Венеция…
На Дюра му бе необходимо известно време, за да си възвърне дъха.
— Виже говори прекалено много. Надявам се да е споменал, че това всъщност бе представление, а ние — просто зрители.
— Да, скъпи. Каза още, че любовницата ти била с теб. Доротеа ли беше?
— Много сме дръзки тази вечер.
— На нея допаднаха ли й младите момченца?
— Не знам. Не помня. Дори нея не помня.
— Надявам се споменът за мен да е по-траен.
— Докато океаните не пресъхнат, скъпа. Това достатъчно дълго ли е?
— Да. — Тя се надигна да го целуне.
Дюра се опита да се отдръпне, но Тео задържа лицето му решително между дланите си и бавно и с наслада докосна устните му със своите.
Можеше да се освободи от прегръдката й — поне десетина пъти му мина през ума да го стори. Ала страстта отне решителността му и той вдигна ръце, за да я погали по раменете и гърба. Топлината на тялото й караше сърцето му да бие по-бързо.
Тя усети как лека тръпка преминава през него и, насърчена, започна да разкопчава куртката му копче по копче. После пъхна ръце под дрехата и докосна гърдите му.
— Не! — Гласът му потреперваше.
От допира й го побиваха тръпки — същото усещане предизвикваше и той у нея. Тя се наведе напред и го целуна леко, ненастойчиво.
— Поне ме остави да те целувам.
Той не отвърна, но ръцете му се впиха в раменете й. След малко вече усещаше набъбналата му ерекция да се опира в дупето й. Дишането му бе неравномерно. Все така впиваше пръсти в раменете й.
— Нараняваш ме.
— Извинявай — едва произнесе той и отслаби хватката. Облегна се назад на стола. Пое си дълбоко дъх. — Не искам да го правим.
— Държиш се като егоист.
Лека усмивка заигра по устните му.
— Не ми е за първи път.
— И това ме прави много нещастна! — Едва прикриваше страстта си. — От мен се очаква пълна целомъдреност през следващите седем месеца, така ли?
Той остана загледан в нея известно време. После отклони поглед, за да се въздържи да не произнесе острите думи, които му хрумнаха. Когато отново я погледна, очите му бяха студени и твърди.
— По дяволите, нямам никаква представа! — просъска с тих гърлен глас. Сграбчи я през кръста и я отмести от себе си. — Наистина нямам никаква представа! — Едва дишаше. — Е, какво ще кажеш за това?
Бесен, прекоси обширната стая, облегна се с ръце върху рамката на прозореца и се загледа през него. Господи, бе готов да чука всичко… Въздъхна. Нямаше смисъл. Докато и ума му ясно отекваха думите на Минген, споменът от подгизналата в кръв Тео все още го измъчваше.
Вероятността да стане баща пробуждаше и редица потискани досега болезнени спомени. Преди много години бе имал син. Тогава не му позволяваха да види Камий, дори му забраняваха да й пише. Едва месеци след раждането узна, че синът му е умрял. Така и никога не го видя.
Тео се приближи. Дюра дори не се извърна. Тя прокара пръсти по отпуснатата на рамката на прозореца ръка и се загледа как черните косъмчета настръхват при допирай. Той обърна глава.
— Съжалявам…
Дюра сви нервно рамене.
— Каква адска каша!
— Няма защо да бързаме. Ще почакам.
Този абсурд — тя да почака, сякаш той го иска — го накара да се усмихне.
— Не съм убеден, че е по силите ни.
— Е, нека поне да опитаме. — Тео се мушна под ръката му и обгърна кръста му. — Мисля, че мога да изчакам. — Този път тонът й бе закачлив, а в очите й проблясваха дяволити пламъчета. Ясно схвана, че като говори за изчакване, тя всъщност има предвид секунди. — Да цитирам ли отново мнението на специалиста хер Минген?
Запуши устата й. Тя близна дланта му. Дюра рязко изтегли ръка.
— Намирам за изключително трудно да те съблазня — гласът й бе пълен със страст.
— Това е истински ад! — Той припряно прокара ръце през косите си. Тялото му се стегна, когато ерекцията му неволно се докосна до Тео. Мигом отстъпи, но й двамата я бяха усетили.
Без да мисли повече за нищо, отдал се единствено на усещанията си, той взе ръката й и я прокара по слабините си.
— Докосни ме — дрезгаво помоли, притискайки се в ръката й. — Това можеш да направиш за мен.