Брак за една година

Желанието му към Джори бе нараснало след сбиването с брат й. Вече категорично възнамеряваше да я вкара в леглото си. Красивата му братовчедка бе една малка изкусителна кучка, която сама си го просеше, и той смяташе да й го даде. Излегна се на леглото в стаята си и си я представи пъшкаща под него. Устните му се изкривиха в злобна гримаса.

Когато Джори пристигна в Берик Касъл, първата й работа бе да открие Едуард де Бърг, графа на Ълстър. Въпреки че Елизабет обожаваше могъщия си баща, тя все още бе твърде млада и се боеше от неодобрението му.

— Елизабет, скъпа, престани да трепериш. Ще направя всичко възможно, за да не се излее гневът му върху теб.

— Ти не го познаваш — с отпаднал глас отвърна момичето.

— Той е мъж и това е всичко, което трябва да знам — увери я Джори и дяволито й смигна.

Алис Болтън ги бе последвала във вътрешността на замъка, надявайки се, че скоро ще се отърват от четиринадесетгодишната досадница.

Обиграното око на Джори зърна един мъж с герба на Ълстър на ръкава си. Той ги упъти към стаите на де Бърг.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — прогърмя гласът му, когато видя тъмната глава на дъщеря си.

— Тя дойде с мен, милорд — отвърна Джори, остани качулката й да падне и се поклони дълбоко, така че да разкрие пълната красота на пищните си гърди пред мъжа, който управляваше половин Ирландия. После протегна ръка. Бърг галантно й помогна да се изправи и целуна върха на пръстите й.

— Лейди Марджори, с вас ли е лейди Брус?

— Милорд, съпругът й не е добре и тя го отведе в Англия, където климатът е по-мек. Настоя Елизабет да я придружи, но аз виждах, че и без това има достатъчно тревоги на главата си, така че реших да взема под свое крило прекрасната ви дъщеря.

Де Бърг си спомни, че Джори е вдовица.

— Благодаря ви, мадам, много любезно от ваша страна.

— Съвсем не, милорд. Елизабет е чудесна! — Тя видя, че той се чуди какво ще прави с детето и побърза да предложи: — Аз съм щастлива да й бъда компаньонка тук в Берик.

— Още веднъж ви благодаря. За щастие разполагам с удобни стаи, където и двете ще можете да се настаните.

Джори знаеше, че това означава, че оръженосците и слугите на графа ще бъдат изхвърлени, но го прие като нещо естествено. Погледна въпросително към Алис. Тя самодоволно рече:

— Не се тревожи за мен, аз ще се настаня в стаята на Линкс.

— Разбира се. Нека да отидем да поздравим моя достоен брат.