Кехлибареният далекоглед
- Автор: Пулман Филип
- Серия: Тъмните му материи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кехлибареният далекоглед». Краткое содержание книги:
— Тази отрова в шпорите ви смъртоносна ли е? — попита Лира. Вие ужилихте майка ми, госпожа Колтър, нали така? Ще умре ли?
— Не, беше само леко убождане — отвърна Тиалис. — Пълна доза би я убила, но това беше просто драскотина, която ще я държи замаяна и слаба за около половин ден.
„И ще боли ужасно“ — помисли си, но не й го каза.
— Трябва да поговорим с Лира насаме — каза Уил. — Ще се отдалечим за малко.
— С този нож — подметка кавалерът — можеш да преминаваш от един свят в друг, нали?
— Не ми ли вярвате?
— Не.
— Добре, тогава ще го оставя тук. Ако не е у мен, няма да мога да го използвам.
Той откопча ножницата и я остави на скалата. Двамата с Лира се отдалечиха на известно разстояние, но така че да държат под око жилоногите, и седнаха на земята. В това време Тиалис разглеждаше внимателно ножницата, но не правеше опит да я докосне.
— Ще трябва да ги изтърпим — каза Уил. — Веднага щом поправим ножа, ще избягаме.
— Те са толкова бързи, Уил! И ще те убият, без да им мигне окото.
— Надявам се само Йорек да успее да го поправи. Досега не си давах сметка колко ни е нужен.
— Ще успее! — уверено заяви тя.
Няколко мига Лира остана загледана в Панталеймон, който се стрелкаше във въздуха заедно с водните кончета и ловеше мушици. Той не можеше да се отдалечава колкото тях, но беше не по-малко бърз, а и окраската му не отстъпваше на тяхната. Тя вдигна ръка и Панталеймон кацна на дланта й. Прозрачните му крила трептяха.
— Мислиш ли, че можем да спим спокойно, когато са около нас? — попита Уил.
— Да. Много са свирепи, но мисля, че са честни.
Те се върнаха при скалата и Уил заяви:
— Мисля да поспя. Ще тръгнем сутринта.
Кавалерът кимна, а Уил се сви на кълбо и тутакси заспа.
Лира седна до него, а Панталеймон се сгуши в скута й, топъл и мъркащ. Какъв късмет, че Уил можеше да спи, докато тя е будна и бди над него! Той наистина не знаеше що е страх и Лира му се възхищаваше безкрайно. Уил обаче не умееше да лъже, да мами и да заблуждава, а за нея това беше най-естественото нещо на света, също като дишането. При тази мисъл се почувства добра и доблестна, защото го правеше не за себе си, а за него.
Искаше й се още веднъж да погледне алетиометъра, но за своя изненада усети, че е уморена, сякаш беше будувала през цялото това време. Тя легна до Уил и затвори очи с намерението само малко да подремне — поне така си мислеше, преди да потъне в дълбок сън.
14.
Знаеш какво да питаш
Трудът без радост е каторга. Трудът без болка е каторга. Болка без труд е каторга. Радост без труд е каторга.