Намисли си число
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Намисли си число». Краткое содержание книги:
— Знаете ли нещо за тази торбичка? — запита Хардуик. Беше точно толкова ентусиазиран по отношение на пликчето, колкото и от поезията.
— По това време Мелъри вече бе сериозно изплашен — обясни Гърни. — Заяви ми, че се е опитал да запази пръстовите отпечатъци.
Хардуик поклати глава.
— Всичко това е заради оня скапан сериал, „От местопрестъплението“! Найлонът изглежда като висока технология, сравнен с хартията. Обаче като поставиш улика в такъв плик, влагата вътре предизвиква появата на плесен и я унищожава. Задници!
Едно униформено ченге с измъчен вид и със значка на шапката си на полицейското управление в Пиъни бе застанало на вратата.
— Какво? — тросна се Хардуик, сякаш предизвикваше посетителя да го замери с новия проблем.
— Лабораторният ви екип се нуждае от достъп. Става ли?
Хардуик кимна, обаче вниманието му вече се бе върнало към колекцията римувани заплахи, наредени на масата.
— Спретнат, красив почерк — отбеляза той, а лицето му се сбърчи от отвращение. — Как мислиш, Дейв? Дали си имаме работа с някоя бавачка със склонност към убийства?
Минута по-късно лабораторните техници се появиха в залата с пликовете си за улики, един лаптоп и портативна машина за етикети, с които да маркират всички предмети, понастоящем временно изложени на масата.
Хардуик настоя да се направят фотокопия на всеки лист, преди да бъдат изпратени в лабораторията по съдебна медицина в Олбъни за проверка на налични отпечатъци и анализ на почерка, хартията и мастилото. Инструкциите бяха да се обърне специално внимание на бележката, оставена върху тялото.
Гърни внимаваше да не се набива на очи, докато наблюдаваше действията на Хардуик в ролята му на главен следовател, който отговаря за насоката на цялото разследване. Дали един случай щеше да се проточи с месеци, или дори години, често зависеше почти изцяло от начина, по който водещият разследването се бе справил със задачата си в ранните часове на действие. Според Гърни Хардуик се представяше наистина много добре. Проследи как той преглежда документираното от фотографа, за да се увери, че са заснети всички части от имота, които имаха отношение към случая, включително важните места като входовете и изходите, всички стъпки и видими физически улики (градинският стол, цигарените фасове, счупената бутилка), самото тяло с точното разположение, в което е било заварено, както и прогизналият от кръв сняг наоколо. Хардуик нареди на фотографа да уреди и снимки от въздуха на цялото имение и околностите му, което не беше обичайна процедура, но предвид обстоятелствата — и в частност стъпките, водещи в нищото — определено имаше смисъл да се направи. После Хардуик провери дали двамата млади детективи са извършили поверените им разпити на свидетелите. Срещна се с главния лабораторен техник, за да прегледа списъка с открити улики, а след това накара един от детективите да се обади за куче-следотърсач, което да проследи миризмата на следващата сутрин — това бе знак за Гърни, че Хардуик е силно обезпокоен от проблема с отпечатъците от стъпки. Накрая провери регистъра, воден от полицая на главната порта за дошлите и напусналите местопрестъплението, за да се увери, че сред тях няма неупълномощени лица. След като бе наблюдавал как Хардуик възприема и оценява, поставя приоритети и насочва, Гърни стигна до заключението, че човекът все още действа толкова компетентно и способно, колкото и при случая, който бяха разследвали заедно преди години. Наистина бе наежено и темпераментно копеле, но не можеше да му се отрече, че е ефективен.
В четири и петнайсет Хардуик му каза:
— Беше дълъг ден, а на теб дори не ти се плаща. Защо не се прибереш във фермата си? — След което със закъснение, като че му бе хрумнало изневиделица, добави: — Имах предвид, че ние не ти плащаме. Семейство Мелъри плащаха ли ти? Мамка му, обзалагам се, че е така! Прочутите таланти не излизат евтино.