Селцето
- Автор: Булычев Кир
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Селцето». Краткое содержание книги:
Балонът бавно се люшкаше горе и Олег можеше да стигне с ръка до долния обръч, към който бе прикрепена горелката. Той докосна въжетата, свързващи коша с обръча. Въжетата бяха здрави.
Кошът стоеше на земята, Олег лесно можеше да прескочи ръба и да стъпи върху меката млада трева, но усещаше някакво отчуждение от всички наоколо, сякаш останалите хора вече бяха далече долу.
Кошът трепна, балонът изпъна въжетата, опитвайки да го вдигне във въздуха.
— Излита, излита, развързвайте! — развика се червенокосата Рут.
— Мълчи! — прекъсна я Сергеев. — Рано е.
Олег отметна глава и се вгледа в балона. Беше тъй огромен, че закриваше половината небе. И грозен — неравно слепен, пъпчив, въжетата го стягаха някак неловко и неудобно. Полупрозрачната белезникава обшивка отразяваше тревата и кривите къщички на селцето. И същевременно в тази нелепа грамада се усещаше странна сила, която беше и в бавните, настойчиви опити да се изтръгне, да се откъсне от земята, и в това как се опъваха въжетата, задържащи коша, и в това как бучеше горелката и нейното бучене се засилваше и с кънтеж потъваше в недрата на балона.
Сега балонът бе право над главата му и въжетата бяха силно изпънати. За момент Олег се разсея, гледайки балона, но веднага видя как по сигнал на Сергеев неговите помощници се наведоха над коловете, за които бяха вързани въжетата.
— Готви се, Олег — каза Сергеев. — Сега ще те пуснем. Дръж се здраво. Може да тръсне.
— Държа се, не се безпокой! — викна Олег, гледайки как Вайткус се е навел да развърже възела. Беше толкова близо, че можеше да докосне гърба му.
И точно тогава Олег едва не се изтърси навън.
Колкото и да се стараеше Сергеев всички въжета да бъдат пуснати едновременно, силите на неговите помощници съвсем не бяха еднакви. Вайткус вече беше развързал въжето и здраво го стискаше. Дик се изправи леко усмихнат, демонстрирайки с целия си вид, че взема участие в несериозна забава. Държеше въжето си не много здраво — макар и голям, балонът не му се струваше особено мощен. От другата страна на коша Луиза и Егли малко се позабавиха с развързването на възлите. Балонът сякаш чакаше точно това. Дръпна лекичко въжетата, видя, че от едната страна още се държат здраво за земята, а от другата вече са освободени, изчака вятърът с лек порив да му се притече на помощ и дръпна с все сила.
Вайткус беше готов за това. Усещайки тласъка, той увисна на въжето с цялата си тежест, но другото въже рязко дръпна нагоре, раздра дланите на Дик, отхвърли го на земята и се изтръгна. Дик се преметна презглава като хищник, скочи и се хвърли пак да хване въжето, но беше късно — кошът рязко се наклони, килна се и падна на една страна. Олег се свлече долу, удари се в кутията с гориво и торбите с баласт се струпаха върху него. Кошът отхвърли настрани голямата Луиза, затисна Егли, балонът пак се напъна, люшна се в обратна посока, отхвърли Вайткус, изтръгна от земята останалите въжета и влачейки подир себе си коловете, рязко пое нагоре.
Кошът се люшкаше под него като безтегловно бръмбарче.
Всичко това отне няколко секунди, пълни с трясък, викане и фучене на въздуха.
И веднага настъпи тишина, кратък период на затишие, в който се чуваше само тихият плач на Фумико — тя за всеки случай почна да плаче още преди тези събития, защото се страхуваше за Олег.
Мълчаха всички, дори Егли, на която кошът одраска ръката, и Луиза, все още просната на земята, и Сергеев, и Вайткус, и дори децата. Всички гледаха нагоре, Защото там, в коша, беше Олег.
Единствена от всички майката на Олег затвори очи, защото си представи с убийствена яснота как тялото на сина й пада от коша и лети с разперени ръце към земята.
А за Олег всичко стана много бързо: в един миг той падна в коша и върху него като задушаващ звяр се стовари торба с пясък. И в следващия миг разбра, че лети, че под него няма нищо, че земята е някъде много далече, защото кошът се поклащаше свободно и леко и през процепите между прътите се виждаше светлина.
Много предпазливо, скован от страха от височината, той се надигна на четири крака, усещайки в същото време, че кошът се люшка все по-малко и балонът все по-уверено го тегли нагоре.
И докато Олег се изправяше на крака, усещанията му се завръщаха, сякаш сетивата се включваха едно по едно, за да съобщят какво става наоколо. Горелката съскаше, тласкайки горещ въздух към вътрешността на балона, въжетата скърцаха, плъзгаха се по обшивката, тихо пукаха вейките на коша под краката му. И едва след малко той се досети, че въжето, което свързваше коша с котвата, е обтегнато докрай.