Селцето

Балонът приличаше на голям планински слон — безформена грамада от плът, едва потрепваща в съня си. На разсъмване той все още беше просто голям парцал, отделно от мрежата и коша. Сега всичко се бе променило. Балонът оживяваше.

Козата и козлетата боязливо бяха застинали настрани.

Когато Олег се приближи, застаналият до коша Сергеев попита:

— Да засилим ли пламъка?

Обръщаше се към Олег като към равен. Той също признаваше, че балонът е собственост на Олег, също както огледалцето е на Мариана. Но това не означаваше, че огледалцето не принадлежи на всички. Нима би хрумнало на Мариана да откаже, ако на някого му потрябва огледало?

— Ще полетим ли после и ние? — попита червенокосата Рут.

Всички лица изглеждаха съвсем ясно очертани, сякаш Олег ги гледаше през лупа — Ето, Мариана тича с гърненце лепило — забелязала е, че някой шев пропуска въздух.

Ето, голямата Луиза, едра жена с подпухнало лице, намества една стърчаща вейка от коша.

Балонът трепна, сякаш въздъхна, и някак изведнъж стана по-объл.

Олег се наведе да провери здраво ли е закрепен за Земята.

За дълбоко забитите колове бяха вързани въжета. А близо до коша в земята беше закопан извит прът от желязно дърво — котвата. До него лежеше въже, грижливо навито на правилни кръгове.

Балонът отново въздъхна. Сега беше почти кръгъл и докосваше земята само на едно място.

— Да се качвам ли в коша? — попита Олег и гласът му изведнъж изтъня.

Боеше се, че другите ще забележат вълнението му и ще се присмиват. И си помисли: „Не съм Наполеон. Искам необикновени дела, а не завоевания. Не искам заради мен хората да ядат от походни кухни и да стрелят с оръдия. Хората се движат не защото го искам аз, но ако от моите дела им стане по-добре, ще се радвам.“

— Рано е още, няма да отлети — каза Сергеев. Не се засмя.

Неочаквано балонът се надигна, откъсна се от земята, но веднага пак се отпусна. Едрата мрежа се вряза в тялото му и тънката обшивка се изду на мехури през брънките.

— Трябваше материалът да е по-твърд — каза Вайткус. — В бъдеще ще се насочим към опита на дирижаблите.

— Какъв опит? — Олег изведнъж разбра, че „дирижабъл“ е само празна дума за него.

— Ако намажем балона с тънък слой лепило — каза Вайткус, като се чешеше по брадата, — ще стане твърд.

— Защо не каза по-рано? — Олег схвана красотата на тази мисъл и се обиди на Вайткус, че е скрил от него толкова чудесна идея.

— Чак сега ми хрумна — каза Вайткус.

— Това би увеличило теглото — каза Сергеев.

В този момент балонът окончателно се откъсна от земята и малко накриво, под ъгъл към коша, се издигна нагоре.

Олег реши да не чака повече. Прескочи ръба на коша и застана вътре, като се държеше здраво за стените.

Кошът беше малък, с диаметър около метър и половина и висок до кръста. По средата имаше запас гориво и няколко торби пясък — всеки балон непременно трябва да носи баласт.