Соломоново решение

— Сърдечно те поздравявам за прекрасната организация, Анджела. — Думите на съветник Пикъринг прекъснаха мислите й. — Не знам как бихме се справили без теб.

— Много ви благодаря — обърна се тя към председателя на организационния комитет на бала.

Хенри мина през въртящата се врата на хотела и стъпи на улицата. За първи път си даде сметка, че безличният му външен вид може да бъде и предимство. Сърцето му биеше в ушите, когато наближи клона на близката банка — най-близката, предлагаща денонощен трезор. Пусна в съответното отвърстие 19 400 лири, а в чантата му останаха още 2970. След това спря такси и даде на шофьора адрес в Уест Енд.

Колата спря пред заведение, в което Хенри никога не беше влизал преди, макар да бе техен счетоводител от двайсет години.

Нощният управител на казино „Блек Ейс“ се опита да не покаже колко е изненадан от появата на господин Престън. Дали не идваше да прави проверка на място? Само след миг го видя да се устремява към една от рулетките и се успокои.

Хенри знаеше правилата, защото изготвяше баланса на фирмата всеки април и освен наемите, цените и заплатите на персонала и охраната, дори като се включеха и безплатната храна и напитки за някои привилегировани посетители, неговият клиент декларираше доста сериозна печалба. Но тази вечер Хенри нямаше намерение да допринася за печалбата на казиното, дори напротив.

Настани се зад една от рулетките и видя червено. Отвори чантата си извади отвътре десет банкноти по десет лири, които подаде на крупието, което на свой ред ги преброи внимателно и едва тогава му връчи десет синьо-бели чипа. На същата маса имаше още няколко играчи, които залагаха чипове с различна стойност — пет, десет, двайсет, петдесет, че дори и по сто лири, но тогава чипът беше златен. Само един професионален комарджия отсреща държеше пред себе си цяла купчина златни чипове и за радост на Хенри погледите на всички бяха отправени към него.

Човекът засипа зеленото сукно със златните си чипове, докато Хенри остави само един от своите на червеното поле. Колелото се завъртя, с него и бялото топче в обратната посока, и най-сетне спря на червено 19. Крупието подаде един чип на Хенри и прибра с лопатката златни чипове за близо хиляда лири от играча от отсрещната страна на масата.

Докато крупието се готвеше за следващото завъртане, Хенри прибра новополучения чип в джоба на сакото си и постави отново на червено първия.

Колелото се завъртя, топчето също и този път се спря на черно 4. Този път лопатката прибра и неговия чип. Две залагания и Хенри бе на нула. Следващия път постави друг синьо-бял чип на червено. Беше си дал сметка, че доста време щеше да му отнеме да замени цялата сума, която носеше в брой, за чипове, но за разлика от повечето картоиграчи Хенри беше търпелив човек. След малко ръката му остави поредния чип на червено.