Соломоново решение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Соломоново решение». Краткое содержание книги:
След като прекара една година в затвора „Уейланд“, категория С, в Норфолк, Дъг беше прехвърлен обратно в „Ню Сий Кемп“. Отново успя да си уреди мястото на библиотекар и точно тогава се запознахме.
Бях изненадан, когато научих, че Сали и двете му вече пораснали дъщери го посещаваха всяка седмица. Дъг ме увери, че никога не говорят за бизнес, защото се бил заклел на гроба на майка си да не повтаря старите грешки.
— Дори не си го помисляй — беше го предупредила Сали. — Изпратих фургона ти за старо желязо.
— Как да й се сърдиш след всичко, през което премина? — отбеляза веднъж Дъг при един от разговорите ни в библиотеката. — Но ако не ми позволят да седна зад волана, когато изляза оттук, какво ще правя до края на живота си?
Пуснаха ме от затвора няколко години преди Дъг и ако след време не се наложи да изнеса реч по време на литературния фестивал в Линкълн, може би никога нямаше да разбера какво е станало с главния ни библиотекар.
По времето, когато от публиката започнаха да ми задават въпроси, забелязах на третия ред лицата на трима души, които ми бяха странно познати. Усилено се мъчех да си спомня имената им, но така и не успях. Едва когато ме попитаха трудно ли е да пишеш, докато си в затвора, ми просветна. За последен път бях виждал Сали преди три години, когато посещаваше Дъг заедно с двете им дъщери, Кели и… Сам.
Най-сетне дадоха почивка за кафе и трите се приближиха до мен.
— Здравей, Сали, как е Дъг? — попитах, преди още да се е наложило те да ми се представят. Това е стар и много ефектен номер на политиците. Естествено, даде резултат.
— Оттегли се от активна дейност — отговори Сали без повече обяснения.
— Но той е по-млад от мен — възразих. — Пък и не спираше да гради планове какво ще да направи, само да излезе веднъж навън.
— Не се съмнявам — отговори жената, — но ви уверявам, че не работи. Аз и двете ми дъщери управляваме сега „Хаслет Холидж“. Имаме още двайсет и един служители, освен шофьорите.
— Значи добре се справяте — подхвърлих с надеждата да науча нещо повече.
— Очевидно не четете финансовата информация във вестниците.
— Чета вестници като японците, отзад напред. И какво съм пропуснал?
— Пуснахме акции миналата година — изчурулика Кели. — Мама е шеф на фирмата, аз се занимавам със счетоводството, а Сам отговаря за шофьорите.
— Доколкото си спомням, май имахте девет камиона.
— Сега вече са четирийсет и един — уточни Сали, — а оборотът ни за миналата година достигна близо пет милиона.
— И Дъг не играе никаква роля, така ли?
— Дъг играе голф, така че не се налага да пътува през Дувър — отговори Сам, — нито пък през Нюхейвън. — Тя помаха, забелязвайки, че мъжът й се появява на вратата и търси с поглед семейството си.
Той махна в отговор и с бавни стъпки се насочи към нашата група.
— От време на време му позволяваме да ни откара вкъщи — шепнешком ми довери Сам и се ухили.
Стиснах ръката на стария ми познат и щом Сали и момичетата изпиха чашите си, ги изпратих до колата, което ми даде възможност да разменя две-три думи насаме с Дъг.
— Много се радвам, че „Хаслет Холидж“ се развива добре — подхванах пръв аз.
— Въпрос на опит — отвърна той. — Не забравяй, че съм ги научил на всичко, което знаят.
— Кели сподели с мен, че фирмата е вече на борсата.
— Това е част от дългосрочните ми планове — уточни Дъг, докато жена му се качваше на задната седалка. — Той ме изгледа замислено. — Много хора душат наоколо, Джеф, така че да не се изненадаш от някои неочаквани обрати в близкото бъдеще. — Вече зад волана, той се обърна и додаде: — Имаш все още шанс да направиш малко пари, докато акциите са на тази цена. Ясно ли ти е к’во искам да кажа?
Благотворителността започва у дома
Хенри Престън, Хари за своите приятели, а те не бяха кой знае колко много, не беше от хората, на които има опасност да налетиш в кварталната кръчма, да срещнеш на футболен мач или да поканиш у дома на барбекю. Честно казано, ако имаше клуб на самотниците, Хенри несъмнено щеше бъде негов председател, макар и неохотно.