Любовникът на девицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #13
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Любовникът на девицата». Краткое содержание книги:
— Но не това исках да ти кажа. Кралицата ще ми окаже голяма чест.
— Чест? О! Ще те удостои с място в Частния съвет?
— Е, има и други почести — каза той, като прикриваше раздразнението си, че все още нямаше политическо влияние.
— Нима ще те направи граф! — възкликна тя.
— Не, не това — поправи я той. — Това би било нелепо.
— Не виждам защо — каза тя веднага. — Не виждам защо ще е нелепо да си граф. Всички казват, че си неин фаворит.
Той спря смутено, питайки се коя ли точно клюка можеше да е достигнала до ушите й.
— Не съм неин фаворит — каза той. — Нейните фаворити са Уилям Сесил, когато става дума за съвети, и Катерина Нолис — за компания. Уверявам те, сестра ми и аз сме само двама сред многобройните й придворни.
— Но тя те направи началник на конницата — възрази основателно Ейми. — Не можеш да очакваш да повярвам, че не те харесва повече от всички други. Винаги си казвал, че те е харесвала, когато сте били заедно като деца.
— Тя държи да се полагат добри грижи за конете й — каза той припряно. — И разбира се, че ме харесва, ние сме стари приятели, но не това имах предвид… Аз…
— Сигурно много те харесва — продължаваше упорито тя. — Всички казват, че излиза с теб всеки ден. — Внимаваше в гласа й да не се долавя нотка на ревност. — Някой дори ми каза, че занемарявала кралските си дела заради ездата.
— Извеждам я на езда, да… но това ми е работата, не го правя по избор. Между нас няма нищо, никакви специални топли чувства.
— Надявам се да няма — каза тя остро. — Добре ще е тя да помни, че си женен мъж. Не че подобен факт някога я е възпирал в миналото. Всички казват, че тя…
— О, в името на всички светци, престани!
Тя ахна леко.
— Може и да не ти харесва, Робърт, но аз казвам само това, което говорят всички за нея.
Той си пое рязко дъх.
— Извини ме, нямах намерение да повишавам тон.
— Не е много приятно за мен, като зная, че си неин фаворит и че тя няма репутация на твърде целомъдрена. — Ейми приключи оплакването си, изричайки забързано и задъхано думите. — Не е много приятно за мен, като знам, че имената ви се свързват.
Наложи му се да си поеме дъх продължително и дълбоко.
— Ейми, това е смешно. Казах ти, че не съм специален фаворит. Яздя с нея, защото съм началник на нейната конница. Ползвам се с благоволение в двора заради способностите си — благодаря на бога за тях — и заради произхода си. Би трябвало и двамата да се радваме, че тя ми оказва благоволение, както е и редно. Колкото до репутацията й, изненадан съм, че ти би се принизила до разни клюки, Ейми. Наистина. Тя е твоя миропомазана кралица. Не е твоя работа да коментираш поведението й.
Тя прехапа устна.
— Всички знаят каква е — каза тя упорито. — И не е много приятно за мен, когато името ти се свързва с нейното.
— Не искам съпругата ми да клюкарства — каза той рязко.
— Само повтарям това, което всички…
— Всички грешат — каза той. — Почти сигурно е, че тя ще се омъжи за граф Аран и ще подсигури претенциите му за шотландския трон. Казвам ти това и разчитам да го запазиш в най-дълбока тайна, Ейми. За да знаеш, че между нея и мен няма нищо.
— Заклеваш ли се?
Робърт въздъхна, сякаш от умора, за да направи лъжата си по-убедителна.
— Разбира се, кълна се, че няма нищо.
— Имам ти доверие — каза тя. — Разбира се, че ти вярвам. Но не мога да имам доверие на нея. Всички знаят, че тя…
— Ейми! — Той повиши глас още повече и тя най-сетне млъкна. Погледът й, който се плъзна бързо към вратата, му подсказа, че се страхува да не би братовчедка й да е чула разгневения му тон.
— О, за бога. Няма значение дали някой е чул.
— Какво ще си помислят хората…
— Няма значение какво мислят те — каза той с непринудената арогантност на човек от фамилията Дъдли.
— Има.
— Не и за мен — каза надменно той.
— За мен има.
Робърт премълча възражението, което напираше на устните му.
— Е, не би трябвало — каза той, като се опитваше да не избухне пред нея. — Ти си лейди Дъдли и мнението на един лондонски търговец и съпругата му би трябвало да е без значение за теб.
— Братовчедката на родната ми майка… — той успя да чуе едва няколко думи от изреченото й шепнешком възражение. — Нашите домакини. И винаги са много вежливи към теб.