Да обичаш Порода
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Да обичаш Порода». Краткое содержание книги:
За да бъде опазена жива, Хармъни е прикрепена към шериф Ланс Джейкъбс, който се опитва да усмири свирепата й същност, защитавайки нежната жена, която копнее да притежава и която се оказва неговата половинка.
Но на пътя им застава опасен враг, заплашващ да ги раздели завинаги…
Хармъни дишаше тежко, опиянена от удоволствие. Беше странила от него, въпреки желанията на тялото си, и сега осъзна, че това само е увеличило нуждата.
— Боже, вкусът ти е прекрасен. — Ланс се върна на устните й, покри ги, пленявайки и двама им в едно безумно пътуване към удоволствието, докато Хармъни се гърчеше под него.
— Ланс, имам нужда от повече. — Тя стисна бедра силно, когато устните му се върнаха на шията й, след което се плъзнаха към ключицата. — Сега.
— Една минута само. Още малко да те вкуся — изръмжа мъжът. Тя се изви назад, когато почувства устните му над горната извивка на гърдите, разкриващи се над тясната блуза.
— Повече. Сега…
Хармъни завъртя глава, обръщайки я настрани и очите й се разшириха шокирано. Джонас пристъпи в кабинета, затвори вратата и се взря в тях подигравателно.
— Това не е моята нощ — прошепна тя, когато Ланс спря и също обърна глава. — Мислиш ли, че можем просто да не му обръщаме внимание?
Изказването предизвика намръщване по мрачното лице на Джонас и смях от страна на Ланс.
— Той ще стане сприхав — отговори Ланс с въздишка и я целуна бързо по устните.
Хармъни улови главата му с намерение да го задържи само за още една секунда. Една секунда се удължи, стонът му замъгли сетивата й, и тя почти забрави, че имат компания, при това от най-лошия вид.
— Пакостница. — Ланс се отдръпна, преди тя да успее да го спре, въпреки че усмивката му бе откровено одобрителна, когато улови ръцете й и я издърпа да се изправи. — Заеми се с докладите. Аз ще се погрижа за това.
— За какво има да се грижиш? — Хармъни изпъна блузата си, докато се взираше в брат си.
— Мога да видя, че не се е променила много — отбеляза Джонас с развеселена усмивка. — И от това, което чух от членовете на сектата отвън, не е станала по-бавна.
— Всъщност станах — каза провлечено жената. — Преди една седмица не бих се поколебала да дръпна спусъка.
— Докладите, Хармъни. — Ланс улови погледа й непоколебимо, докато закопчаваше отново ризата си.
— Добре. Докладите. — Тя дръпна отново блузата си. — Кълна се, че никога не е трябвало да пиша доклад, когато съм убивала някое копеле. Прерязвам гърлата им и си тръгвам. Без канцеларска работа, без караници. Освен ако нямаш брат, решен да те убие. — Усмихна се към Джонас.
Джонас наклони глава утвърдително, когато тя излезе от стаята. Ръмжейки тихо, Хармъни се запъти към бюрото и се тръшна на твърдият дървен стол, след което потърси документите, които й трябваха. Глупави доклади. Убийците не подаваха доклади. Това бе нелепо.
— С какво мога да ти помогна, Джонас? — Ланс му махна към стола, преди да заобиколи бюрото и да се настани на своя.
Тялото му пулсираше от страст, желанието да изблъска Породата извън вратата и да довърши онова, което бе започнал на дивана, беше почти непреодолимо.
Джонас зае мястото си, изражението му бе студено и подигравателно, както винаги. Имаше нещо в него, което едновременно отблъскваше и привличаше хората. Беше там, в очите му с цвят на живак — безпощадност, чувство за цел, на които никога не бе сигурно, че можеш да се довериш.
Ланс знаеше, че не може да се довери.
— Тя установи ли се добре? — Джонас се облегна назад с любопитно изражение.
— Справя се чудесно — кимна Ланс. — Но имам чувството, че не си дошъл точно за това… — Погледна към часовника. — Един часът сутринта е.
— Минавах от тук — сви рамене Породата. — Тази вечер бях при Мегън и Брейдън. Брейдън ми каза, че си променил графика си, така че реших да се отбия.
Това беше интересно. Джонас не беше любопитен за нещо, той винаги имаше план.
— Остави тези глупости, Джонас — изръмжа Ланс. — Хвърли бомбата си и се омитай. На Хармъни няма да й отнеме много време написването на докладите, а имам чувството, че в момента вие двамата сте доста разделени.
Устните на Джонас се извиха.
— С цялата си сериозност, както казах, просто се отбих да видя как се справя тя…
— Или да разбереш дали е забременяла вече? — Ланс се наведе напред и понижи глас. — Брейдън спомена веднъж, че Породите надушват новия живот. Достатъчно любопитен си да провериш и да разбереш дали си успял да я победиш?
Джонас се вторачи в него мълчаливо.
Ланс поклати глава уморено и се облегна назад в стола си.