Да обичаш Порода

Ланс погледна към една от матроните на града. Скромна, склонна да забърква неприятности стара клюкарка, която протестираше срещу всичко под слънцето. Трябваше да предположи, че и тя ще бъде тук.

— Отнеси това до Общинския съвет, Матилда — сопна се той. — Не тук.

— Той е толкова впримчен в това същество, колкото братовчедка му към своя домашен любимец — извика Алонзо. — Мерзавци, това са те. Време е да ги изгоним от този богобоязлив град.

— Дейвид, изчисти това място! — изръмжа Ланс към служителя, който гледаше нерешително, докато си пробиваше път през тълпата, дърпайки Хармъни след себе си.

Секунда по-късно беше откъсната от него. Ланс се обърна и погледна яростно как един едър мъж се опитва да извие ръката й, за да я принуди да се наведе. Няколко служители се втурнаха към конфронтацията, но преди да успеят да минат през тълпата, Хармъни се обърна, завъртя се и събори по гръб много по-едрия от нея мъж, забивайки пистолета си под брадичката му.

Ланс благодари на бога, че не е ножа.

— Току-що нападнахте служител на закона. — Усмивката й беше самодоволна, въпреки болката в очите й. — С голямо удоволствие ви информирам, че сте арестуван.

— Разкарайте тези хора от тук — изкрещя Ланс към служителите и се обърна към триумфалното изражение Алонзо. — Член на вашето общество току-що нападна един от моите заместници — информира го яростно. — Като водач на тази малка сбирщина, може би трябва да арестувам и вас.

Ланс усещаше как яростта нараства вътре в него, докато се бореше да се сдържи да не забие юмрук в злорадото пълно лице на преподобния.

— Адвокатът ми ще бъде тук сутринта — увери го Алонзо, докато останалата част от тълпата се насочваше към изхода. — Не се притеснявайте, шерифе, ще продължа да върша божието дело, със или без ваша помощ.

— Божие дело? — Хармъни се изправи на крака, дишайки тежко, тласна нападателя си към служителите на реда и се втурна към преподобния. — Нека ти покажа…

— Хармъни — каза остро Ланс, завъртайки я бързо. — Имаш доклади.

Тя спря, тонът на гласа му я накара да се поколебае за миг, след което присви очи и погледа й се фокусира над рамото му.

— Веднага — напомни й той твърдо.

Усети как напрежението кара тялото й да потръпва и разбра, че болката й започва да се надига. Двама мъже за една нощ, срещу които бе принудена да се защитава, себе си и другите.

Хармъни стисна устни, след което повдигна горната заплашително.

— Докладите — произнесе тя бавно, без да изпуска от поглед Алонзо. — Разбира се, шерифе. Веднага се заемам с тях. Мога да си поиграя по-късно. — Заплахата не остана тайна нито за него, нито за Алонзо.

— Само животните реагират по такъв начин…

Преди Ланс да успее да се сдържи, ръката му се стрелна и сграбчи твърдия плат на ризата на преподобния и повдигна другият мъж на пръсти.