Кръстът
- Автор: Унсет Сигрид
- Серия: Kristin Lavransdatter #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 978-954-357-218-4
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Кръстът». Краткое содержание книги:
С боязън в сърцето майката забелязваше колко приличат синовете й на баща си в това отношение. Те действаха, без да мислят за хорското мнение, а после се засягаха от одумките. А когато жените им се усмихваха мило, момчетата не се смущаваха и не ставаха недружелюбни и плахи като повечето си връстници, а отговаряха с усмивка, завързваха разговор и се държаха много свободно и непринудено, сякаш са служили при краля и са възприели дворцови маниери. Кристин виждаше колко са доверчиви и се опасяваше, че ще се забъркат в неприятности и беди. Богати госпожи, техните дъщери и бедни слугини се държаха доста фриволно с красивите младежи за разбиранията на майка им. Но синовете на Кристин побесняваха от гняв като всички момчета, ако някой ги подкачаше за жена. Най-често такива шеги си позволяваше Фрида Стюркоршдатер. Слугинята вече беше на години, малко по-млада от господарката, и имаше две незаконородени деца. Дори не знаеше със сигурност кой е бащата на второто. Но Кристин взе клетото дете под крилото си. Фрида гледа Бьоргюлф и Скюле с майчинска грижовност и любов, затова Кристин проявяваше великодушие към грешките на слугинята, макар и да се дразнеше заради навика на възрастната жена да говори на синовете й за момичета.
За Кристин най-доброто решение беше да ожени синовете си млади. Осъзнаваше обаче, че няма да е лесно: бащите с дъщери, които подхождаха на Нокве и Бьоргюлф по произход и в чиито вени течеше аристократична кръв, нямаше да ги дадат, защото синовете на Ерлен не бяха достатъчно заможни. Ерлен си навлече тежка присъда и неприязънта на краля и така отне на децата си възможността да подобрят положението си, като постъпят на служба при някой знатен господар. Кристин си спомняше с горчивина времената, когато Ерлен обсъждаше с Ерлинг Видкюнсьон да оженят някой ден Никулаус за дъщеря на кралския предстоятел.
Кристин се сещаше за подходящи девойки от околността — богати и от добри семейства. От известно време дядовците и бащите им не служеха в кралската свита и бяха предпочели да останат по родните си места. Но майката нямаше да понесе унижението, ако двамата с Ерлен получат отказ след предложение, отправено към заможен стопанин. В подобно начинание най-полезният сватовник би бил Симон Андресьон, ала благодарение на Ерлен изгубиха приятелството му.
Доколкото познаваше синовете си, само Гауте и вероятно Лавранс проявяваха интерес към духовното поприще. Лавранс беше още съвсем малък, а Гауте единствен от челядта й помагаше на майка си в селскостопанската работа.
Тази година виелиците събориха оградите на места, а заради снеговалежите през пролетта полската работа изостана. Сега се налагаше слугите да се трудят неуморно, за да приключат навреме. Затова Кристин изпрати Нокве и Бьоргюлф да поправят дъсчените огради около нивата до пътя.
Следобед майката се запъти нататък да провери как се справят момчетата, ненавикнали на такава работа.
Бьоргюлф се занимаваше с оградата до пътеката към имението. Кристин поспря за малко и го поразпита. После продължи пътя си. Видя Нокве, облегнат на оградата. Разговаряше с момиче на кон, застанала съвсем близо до него. Нокве погали жребеца и хвана глезена на девойката, а после сякаш съвсем неволно мушна ръка под роклята й.
Девойката първа забеляза Кристин, изчерви се и каза нещо на Нокве. Той тутакси отдръпна ръката си със смутен вид. Момичето понечи да си тръгне, но Кристин й извика за поздрав и я спря да си поговорят. Попита как е леля й: девойката се падаше племенница на стопанката в „Юлвсволене“. Наскоро дошла на гости. Кристин не показа по никакъв начин, че е видяла нещо нередно, и остана малко при Нокве, след като девойката продължи пътя си.
Не след дълго повикаха Кристин в „Юлвсволене“. Стопанката роди, но се възстановяваше много трудно и се наложи Кристин да остане там две седмици. Освен че двете жени бяха съседки, господарката на „Йорун“ се славеше като най-опитната лечителка в района. Нокве често идваше да й носи вести и племенницата на стопанката в „Юлвсволене“ — Ейвур Хоконсдатер — винаги намираше начин да побъбри с него. На Кристин това никак не й допадаше. Девойката не й харесваше, а и по мнение на повечето хора не беше никак хубава. Кристин посрещна с радост новината, че Ейвур си е заминала за долината на река Раума.