Кръстът

Гауте й разказа по-подробно какво са си казали Ерлен и Симон в нощта на срещата им до дома на Шинфел и Гюдрюн. Колкото повече разсъждаваше Кристин, толкова по-виновен й се струваше Ерлен. Тя наистина се ядоса на Симон, защото очакваше от него да прояви повече доверие към мъжа й. Ерлен правеше разни глупости от лекомислие и сприхавост, но не би предал и измамил близък човек като Симон по такъв недостоен за аристократ начин. Симон познаваше отлично баджанака си: когато осъзнаеше какво е сторил, Ерлен се държеше като подплашен кон, изморен, изгубил ума и дума от ужас при мисълта за онова, което влачи след себе си.

Но Кристин се възмущаваше, задето Ерлен така и не разбра, че понякога хората нямат друг избор, освен да бранят интересите си от неговото посегателство, защото той притежаваше рядката дарба да нанася непоправими щети. Ерлен не внимаваше какви ги говори и как се отнася към другите. Тя много добре си спомняше времето, когато беше млада и мекушава. Ерлен многократно нарани чувствителното й сърце с несъобразителното си поведение. Той се отчужди от родния си брат. Още преди да постъпи в манастира, Гюнюлф се отдръпна от семейството им и Кристин смяташе Ерлен за виновен. Той често си позволяваше да оскърбява смирения си достопочтен брат, макар че Гюнюлф целеше единствено и само да му помогне. А сега Ерлен отблъсна от себе си и Симон — единствения си приятел, — а когато тя поиска да узнае причината за разпрата им, съпругът й заяви с надменен вид, че не може да й я сподели.

Ерлен е разказал повече подробности на Нокве, досещаше се Кристин. С безпокойство и болка майката забелязваше как Ерлен и най-големият им син веднага млъкват или сменят темата на разговора си, когато тя влезе при тях. И не се случваше рядко.

Гауте, Лавранс и Мюнан търсеха по-често компанията на майка си отколкото Никулаус. Кристин общуваше с тях по-пълноценно. И все пак имаше чувството, че първородният й син й е най-мил на сърцето от всичките й деца. След като заживяха в „Йорун“, спомените за времето, когато носеше Нокве под сърцето си, а и за самото му раждане се пробудиха и оживяха в съзнанието й с още по-голяма сила. Хората в Сил й дадоха ясно да разбере, че не са забравили прегрешението й на млади години. Според тях Кристин — дъщерята на най-тачения аристократ в областта — опетни честта на родния си край, като кривна от правия път. Хората не й простиха някогашното прегрешение и все още таяха дълбоко възмущение: освен дето опозориха Лавранс и го съсипаха от тревоги, двамата с Ерлен го направиха и за посмешище пред всички, след като с измама го убедиха да отпразнува сватбата на обезчестената си дъщеря с разкош и великолепие, невиждани от години в Гюдбранската долина.