Кръстът
- Автор: Унсет Сигрид
- Серия: Kristin Lavransdatter #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 978-954-357-218-4
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Кръстът». Краткое содержание книги:
Майката не допускаше Нокве да е харесвал Ейвур и престана да се притеснява, защото Фрида непрекъснато дрънкаше глупости за девойката от „Лопт“, Оста Аудюнсдатер, и подкачаше Нокве.
Един ден Кристин приготвяше отвара от хвойна в пивоварната къща. Навън Фрида пак поднасяше най-големия й син за Оста. На двора бяха Нокве, Гауте и Ерлен. Тримата сковаваха лодка, която искаха да пуснат в планинското езеро и да ловят с нея риба. Ерлен умееше що-годе да строи плавателни съдове. Нокве се ядоса на Фрида, но и Гауте започна да го дразни: Оста била доста подходяща за Нокве.
— Щом я харесваш, ти се ожени за нея — кипна по-големият брат.
— А, не я искам аз нея — отвърна Гауте. — Чувал съм, че рижата коса и боровата гора виреят върху слаба почва, но ти нали харесваш червенокоси жени…
— Тази приказка не е подходяща, когато става дума за жени, синко — засмя се Ерлен. — Червенокосите жени обикновено са бели и закръглени…
Фрида се разкикоти невъздържано, но Кристин се ядоса. Бива ли да говорят такива неприлични неща пред млади момчета! Спомни си, че и Сюнива Улавсдатер има червени коси, макар приятелите й да ги определяха като златисти.
— Нокве, радвай се, задето не казах „не я искам, защото вече е съгрешила“ — обади се Гауте. — В неделята след Великден, когато будувахме цяла нощ, двамата с Оста седяхте в плевнята, докато останалите танцувахме пред църквата. Нима това не показва колко я харесваш?
Нокве беше готов да се нахвърли върху брат си, но Кристин излезе на двора и той се отказа. Гауте се отдалечи и майката се обърна към големия си син:
— Какви са тези приказки за теб и Оста Аудюнсдатер?
— Нали чу какво каза Гауте, майко — отвърна момчето, изчерви се и сбърчи сърдито вежди.
— Много е неприлично, че вие, младите, не можете да изтраете и едно бдение, без да танцувате и да тичате напред-назад между богослуженията. По мое време не правехме така — ядосано отбеляза Кристин.
— Но нали си ни разказвала как дядо е пеел, а хората са танцували пред църквата, когато си била още дете, майко.
— Да, но не пеехме такива неприлични песни и не танцувахме като вас. Младите спазвахме приличие и не се отделяхме от родителите си. Не се осмелявахме да се движим по двойки, а камо ли да се усамотяваме в плевните…
Нокве се готвеше да й отговори ядосано на свой ред, но Кристин хвърли поглед към баща му. Ерлен се подсмихваше лукаво, докато се прицелваше в гредата с брадвата си. Кристин се разгневи и натъжи и влезе в пивоварната къща.
Продължи обаче да размишлява над чутото. Оста Аудюнсдатер не беше никак лоша партия за Нокве. В имението „Лопт“ живееха охолно и имаха само три дъщери, а Ингебьорг — майката на Оста — произлизаше от много добро семейство.
Кристин никога не бе допускала, че Аудюн Турбергсьон ще стане неин роднина. През зимата той получи удар и според хорските приказки не му оставало да живее още дълго. А девойката била скромна, чаровна и работлива. Ако Нокве харесва това момиче, нямаше смисъл родителите му да се противопоставят на сватбата им. Налагаше се обаче да изчакат още две години, защото Нокве и Оста бяха твърде млади за женитба. Кристин щеше да приеме с отворени обятия Оста за снаха.
Но в един хубав летен ден сестрата на отец Сулмюн се отби в „Йорун“ да поиска нещо от Кристин. Жените тъкмо се сбогуваха пред хамбара, когато гостенката се сети:
— Само да знаеш какво стана с Ейвур Хоконсдатер! Баща й я изгони от къщи, защото била бременна, и тя се върна в „Юлвсволене“!
Нокве слизаше от горния етаж на хамбара и се спря като закован на най-долното стъпало. Майката забеляза изражението му и краката й се подкосиха от ужас. Момчето се изчерви до корените на косите си и се отправи към къщата.
От разказа на гостенката обаче Кристин разбра, че Ейвур вече е била бременна, когато е пристигнала в „Юлвсволене“ през пролетта. Клетото ми беззащитно дете, сигурно умира от срам, задето е сметнало Ейвур за добродетелна девойка.
Няколко дни по-късно Кристин си легна сама, защото Ерлен излезе за риба. Доколкото знаеше, бащата взе Нокве и Гауте със себе си. Но неочаквано Нокве я разтърси и поиска да поговори с нея. Седна на леглото до краката й.
— Майко, тази нощ се видях с бедничката Ейвур. Бях твърдо убеден, че онази сврака от „Румюн“ сипе долни клевети по неин адрес. Готов съм, ако се наложи, да стисна в ръка нажежено желязо, за да докажа какви лъжи изрече сестрата на свещеника.