Джинджифиловата къща
- Автор: Герхардсен Карин
- Серия: Hammarby #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-443-7
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джинджифиловата къща». Краткое содержание книги:
Ингрид Олсън се прибира от болницата и заварва мъж в кухнята си. За първи път вижда натрапника, но той не представлява опасност — защото е мъртъв. Криминалният следовател Кони Хьоберг приема обаждането. Екипът му идентифицира трупа, който се оказва семеен мъж на средна възраст. Но какво е търсил в дома на Ингрид? И кой го е пребил до смърт? Без заподозрян и без мотив, екипът на Хьоберг е в задънена улица, докато не свързват случая с друго — на пръв поглед случайно — убийство. И не разбират, че са изправени пред сериен убиец с ужасяваща вендета…
„Джинджифиловата къща“ е първата книга от поредицата „Хамарби“ за инспектор Кони Хьоберг и неговия екип. Сюжетът се развива със светкавично темпо и пристрастява. Книга, която се чете наведнъж.
Хьоберг кимна замислено.
— Какъв е той?
— Малък негодник. Когато сме заедно, се преструва и се прави на любящ и готов да я защитава — просъска Санден.
— Говорихте ли с нея?
— Да, естествено. Но вече е голямо момиче и сама трябва да взема решения.
— Очевидно ще се наложи да се учи от грешките си — обобщи Хьоберг.
— Моля се само да не е много болезнено — промърмори колегата му с лице, скрито зад пешкира.
Позволиха си да поседят известно време в сауната и Хьоберг използва възможността да му каже какво бе открил Хамад предишната нощ в дома на Ингрид Олсон.
— Изглежда установихме връзката между Ванерберг и Олсон — сподели той. — Още не сме я потвърдили, но интуицията ми подсказва, че сме на прав път.
— Казвай! — насърчи го Санден.
Хьоберг описа набързо намерените стари снимки от предучилищната занималия.
— И? — попита Санден.
— Старата жена е работила като възпитателка там. Била е в „Горски хълм“ поне петнайсет години.
— И мислиш, че там е срещнала Ханс Ванерберг ли? — осведоми се предпазливо Санден.
— Точно така. Усещам го. Това е съвършено нова информация за Ингрид Олсон и съм готов да се обзаложа, че Гюн Ванерберг и малкият Ханс са живели в Йостерокер. Искрено се надявам това да е липсващата брънка.
— Усещаш го!
Санден не изглеждаше особено впечатлен.
— Смяташ, че се увличам ли?
— Открили сте единствено, че Олсон е била възпитателка в предучилищна забавачка — отбеляза Санден колебливо. — Не е нещо сензационно.
— Може, но поне е нова информация.
— Добре, но не знаем дали Ванерберг е ходил на забавачка…
— Не, но ако е ходил, тогава между двамата има връзка.
Санден стана и изсипа вода върху камъните. Помещението мигом се напълни с пара и горещият въздух изгори ноздрите им.
— Добре, имало е връзка между двамата, но не разполагаме с човек, който да е знаел, че Ингрид Олсон е в болница — продължи със скептичните си забележки Санден.
Хьоберг почувства как и неговият ентусиазъм спада. Ами ако наистина се увлича? Предварително разчита на нещо, което може да не е там. Интуицията му рядко го подвеждаше, но не беше изключено да се окаже, че се е вкопчил за сламка.
— Защо човекът, когото търсим, да не е познавал и двамата по онова време? — защити позицията си Хьоберг. — Възможно е и той да е на снимката. Ами ако разполагаме с фотография на убиеца?
— Според мен първо трябва да проверим дали Ванерберг е ходил на забавачка — предложи Санден делово. — Едва след това да тръгнем по този път. Съгласен ли си?
— Днес си ужасно критично настроен — отбеляза Хьоберг полушеговито-полусериозно. — В бъдеще ще внимавам, когато те бия на тенис.
Впуснаха се отново в приказки за тениса, но Хьоберг усещаше нарастваща тревога в себе си. Приключиха със сауната, облякоха се и напуснаха спортната зала пеша.
Още преди девет Хьоберг седеше зад бюрото си в полицейския участък. Отпиваше от горещото кафе и похапваше бисквити — смяташе, че му се полагат, след като беше играл тенис. Прелистваше бързо набъбващата папка със случая „Ванерберг“. Намери листчето с телефонния номер на Гюн Ванерберг. Набра и изчака да звънне десет пъти, преди да затвори. После опита по мобилния телефон, но и на него никой не му отговори. Остави съобщение на гласовата поща да му звънне при първа възможност и затвори. Помисли си да отиде при Хамад. Кабинетът му се намираше през няколко врати. Преди да се изправи, на вратата му се почука и тя се отвори. Хамад го бе изпреварил. Влезе и се настани на стола за посетители.
— Добро утро. Поспа ли малко?
— Няколко часа. Станах рано и играх тенис със Санден.
— Как мина? Спечели ли?
— С тениса всичко е наред. Победих. Но Санден не смята, че предучилищната занималия е кой знае каква следа.
— Не?
— Не. Опитах се да се свържа с Гюн Ванерберг, но безуспешно. А и дори да се окаже, че Ингрид Олсон е била възпитателката на Ханс Ванерберг в забавачката, според Йенс това няма да ни доведе до никъде. Било е преди почти четирийсет години.
— Ако са се познавали тогава, значи са живеели в един град — отбеляза Хамад, изпълнен с надежда. — В такъв случай трябва да търсим убиеца някъде в кръга около тях и семействата им. Но първо е наложително да установим дали наистина има връзка между двамата.