Малка звезда
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стела Джелепова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Малка звезда». Краткое содержание книги:
След като мина интрото, Тереса натисна пауза.
— Йоханес — поде тя, — ще се местите ли?
Йоханес отметна косата си, която беше оставил да расте.
— Да. Баща ми някак успя да отмъкне парите, а сега ще получи и половината къща.
— Как така половината къща?
— Мама трябва да я откупи, за да останем да живеем тук, а не може да си го позволи.
— И къде ще живеете?
— Не знам. Сигурно в апартамент. В Йостерюд. Така или иначе ще уча там от седми клас, така че… а ти?
— Какво аз?
— Къде ще учиш в прогимназията?
— Йостерюд, предполагам.
— Ами, супер. Тогава ще се виждаме там. Може даже да сме в един клас.
— Да…
Тереса не изпитваше желание да учи в един клас с Йоханес, а безгрижното му поведение я докарваше почти до плач. Искаше ѝ се да замине някъде далеч, където никой не я познава, и да започне на чисто. За предпочитане… да, за предпочитане заедно с Йоханес. Но беше твърде рано за това. И твърде късно.
— Тереса?
— Да?
— Няма ли да играем?
Тя натисна старт и битката започна. Кума излезе наперено на ринга. Лий направи движенията си. Изведнъж Тереса усети, че е задължително да победи. С необичайна за нея настървеност защрака по копчетата, като се мъчеше да се сети всички номера, които още помнеше.
Напразно. Без да разроши и косъм от идеално нагласения си перчем, Лий размяташе Кума напред-назад, риташе го и удряше, докато той се строполи в несвяст с червената си тениска и муцуна, насочена към небето.
Страните на Тереса пламнаха и ѝ се прииска да изкрещи. Беше напълно нереалистично. В действителност мечката щеше да направи манекена на пух и прах, щеше да му откъсне главата от тялото. Подът щеше да бъде покрит с кръв.
Йоханес се премести в средата на май. Тереса стоеше край прозореца на килера на втория етаж и дъвчеше сухар с фъстъчено масло, докато гледаше как последният пикап се отдалечава по пътя. Една муха танцуваше по стъклото; Тереса едва преглъщаше сухите залъци. После всичко свърши. Отнякъде из къщата долетя гласът на Мария — викаше Тереса да дойде да изпробва новата рокля за завършването на учебната година.
Роклята, която ѝ ставаше в средата на май, вече не ѝ ставаше толкова добре в средата на юни. Тереса стоеше най-отзад заедно с другите шестокласници и се правеше, че пее „Цъфтят сега цветята“ и „Да тичаме боси“. Видя как най-малките се озъртат и пристъпват от крак на крак от нетърпение. Хайде да идва лятото.
Арвид и Улуф завършваха по-късно през седмицата, а Йоран беше на работа, така че семейството на Тереса беше представено от Мария, баба Ингрид и дядо Юхан — родителите на Йоран. Докато по-късно седяха върху одеяла на поляната зад футболното игрище и се гощаваха с кафе и сладкиши, не приказваха много. Юхан си играеше с гердана от пластмасови перли, който все още носеше, а Ингрид подари на Тереса ваучер за петстотин крони от „Хенес и Мауриц“.
Беше хубав ден, като по поръчка за края на учебната година. Тънки облачета пробягваха по тъмносиньо като от пощенска картичка небе, а в топлия въздух звънтеше детски смях. Тереса седеше по турски на одеялото; откри, че се чувства истински радостна. Ингрид сложи ръка на коляното ѝ:
— Помисли си само — цялото дълго прекрасно лято е пред теб.
Тереса отговори искрено:
— Да, хубаво ще бъде.
Тя никога нямаше да разбере напълно случилото се на следващия ден.
С Йоханес се бяха разбрали по телефона да му иде на гости в новия апартамент. Докато излизаше на двора в десет сутринта, беше изпълнена с нещо като лекота и щастие. И този ден беше хубав и щеше да е приятно да мине с колелото четирите километра до Йостерюд. Седемдесетте дни ваканция се простираха пред нея като празни шарени кутии, които да запълни със съдържание.
За дванайсетия си рожден ден преди около половин година беше получила ново колело. Три скорости, повече не ѝ трябваха. Първо провери дали гумите са добре напомпани, след което яхна колелото и пое по чакъления път.
Чакълът хрущеше и вятърът повяваше в лицето ѝ. След един километър щеше да излезе на голямото шосе към Йостерюд. Една птичка зачурулика в дървото над нея и тя си каза: Аз съм дете в първия ден от лятната ваканция. Карам колело по приятен чакълен път.
Тя вдигна поглед и видя как пътят се вие през полето. Спря да върти педалите и продължи по инерция. Аз съм дете и лятната ваканция тъкмо…
Нещо се промени.
Отначало си помисли, че се е появил буреносен облак и е скрил слънцето — толкова реалистично беше преживяването. Но по небето нямаше и едно облаче и слънцето грееше ярко над света.