Графиня Дьо Шарни
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Графиня Дьо Шарни». Краткое содержание книги:
— Аз съм с целия си разсъдък — каза тя. — И ако искате да помилвате някого, помилвайте някой, който го иска и който го заслужава, но не и мен, която не заслужавам и която отказвам да бъда помилвана.
Майар се обърна по посока на Жилбер и го видя, че е долепил умолително длани.
— Тази жена е луда — повтори той. — Нека бъде освободена!
И направи знак на един от членовете на трибунала, да я изблъска навън през вратата на живота.
— Невинна е! — извика мъжът. — Пуснете я да мине!
Отстраниха се пред Андре. Сабите, пиките и пистолетите се сведоха пред тази статуя на траура.
Но след като беше направила десет крачки и докато Жилбер, навел се през решетката я гледаше как се отдалечава, тя се спря.
— Да живее кралят! — извика тя. — Да живее кралицата! Позор за десети август!
Жилбер нададе вик и се втурна в двора. Той видя да проблясва острието на една сабя. Но бързо като светкавица, острието изчезна в гърдите на Андре!
Той пристигна навреме, за да падне бедната жена в ръцете му. Андре обърна към него угасващия си поглед и го позна.
— Казах ви, че ще умра въпреки усилията ви — прошепна тя.
После каза с едва разбираем глас:
— Обичайте Себастиен и за двама ни!
После, още по-слабо:
— До него, нали? До моя Оливие, до моя съпруг… за вечността.
И тя издъхна. Жилбер я взе на ръце и я повдигна от земята.
Петдесетина оголени и червени от кръв ръце го заплашиха едновременно.
Но Майар се появи зад него, протегна ръка над главата му и каза:
— Оставете да мине гражданинът Жилбер, който отнася трупа на една бедна луда, убита по грешка.
Всички се отстраниха и Жилбер, отнасяйки трупа на Андре, мина сред убийците, без някой от тях да помисли да му прегради пътя, дотолкова думата на Майар господстваше над множеството.
171.
Това, което ставаше в Тампъл по време на клането
Организирайки клането, на което се опитахме да дадем описание, Комуната, все така искайки да подчини Събранието и да го притисне чрез терора, много се страхуваше да не се случи нещастие със затворниците в Тампъл.
Наистина положението, в което се намираха — Лонгви превзет, Вердюн обсаден, неприятелят на петдесет левги от Париж, кралят и кралското семейство бяха скъпоценни заложници, които гарантираха живота на най-компрометираните.
Така че в Тампъл бяха изпратени комисари.
Петстотин въоръжени мъже биха били недостатъчни, за да опазят този затвор, който може би сами биха отворили на народа, но един комисар изнамери начин, по-сигурен от всички пики и байонети на Париж — той беше да се опаше Тампъл с една трицветна лента със следния надпис:
Граждани, вие, които към отмъщението можете да прибавите и любовта към реда, уважавайте тази преграда! Тя е необходима за нашата бдителност и за нашата отговорност!
Странна епоха, в която разбиваха врати от дъб и изкъртваха железни решетки, а коленичеха пред една трицветна лента. Народът коленичеше пред трицветната лента около Тампъл и я целуваше. Никой не я премина.
На 2 септември кралят и кралицата не знаеха какво става в Париж. Около Тампъл имаше по-голям кипеж от обичайното, но започваха да свикват с тези усилвания на треската.
Кралят обядваше обикновено в два часа — в два часа той обядва, както му беше обичай, после, след обяда, пак както беше обичайно, слезе в градината заедно с кралицата, госпожа Елизабет, принцесата и малкия дофин.
По време на разходката възгласите отвън се усилиха.
Един от общинарите, които следваха краля, се наведе към ухото на колегата си и му каза, но не толкова тихо, че Клери да не може да чуе:
— Лошо направихме, че се съгласихме да ги разходим този следобед.
Беше към три часа и беше точно моментът, в който започнаха да колят затворниците, превеждани от Комуната в Абатството.
Кралят не беше така близо до тях, както камериерите Клери и Юе.
Бедният Тиери, когото видяхме на 10 август да предоставя стаята си на кралицата, за да разговаря с господин Рьодерер, беше в Абатството и трябваше да бъде убит на 3 септември. Изглежда, че и вторият общинар беше на мнение, че са сгрешили, като са оставили кралското семейство да излезе, защото и двамата дадоха заповед за прибиране в същия миг.
Подчиниха им се.
Но едва се бяха събрали в стаята на кралицата, когато влязоха двама други общински служители, които изобщо не бяха по служба в кулата, и единият от които, бившият капуцин Матийо, се приближи до краля и му каза:
— Не знаете ли какво става, господине? Родината е в най-голяма опасност.
— Как искате да знам нещо тук, господине? — каза кралят. — Аз съм в затвора и не зная нищо.