Кръвно отмъщение
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #6
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Георгий Мокеевич Марков
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кръвно отмъщение». Краткое содержание книги:
— Да. Настоявам да се провери този пункт.
— А какво толкова те вълнува в това решение?
— Отношението към хората — развълнувано каза Феликс Захарович. — Ако започнем да убиваме своите, кой ще ни повярва?
Ваня се усмихна широко, но далеч не и искрено.
— А кой ме плашеше наскоро с всеобщи междуособици в края на втория етап, а? Нима разправата с изпълнителя няма да позволи това да бъде избягнато?
Феликс Захарович поклати глава и нищо не отговори.
— Именно — каза Ваня. — Когато на мен ми е зле, планът е такъв, нали? А когато на теб ти е зле, това е въпреки плана?
— Кога ти е било зле на тебе? — навъсено попита Феликс Захарович.
Ваня изстреля цигарата си и каза:
— Винаги ми е зле, старче. Вече ми се повръща от всичките ви планове и операции. Чувствам, че не всички ще доживеем до третия етап.
— Това е невъзможно — каза Феликс Захарович. — Стихията си е стихия, но процесът трябва да бъде стимулиран, пришпорван и контролиран.
— Да, но не от нас. Ние сме белязаните, ние сме „червената капела“, от нас се отвръща целият цивилизован свят! В това дело ние сме само фитили, ще изгорим и ще изтлеем. Други ще взривяват света.
— Да — въздъхна Феликс Захарович. — Представям си колко ти е тежко с тези мисли. Само да не ти щукне да дигаш гири, Ваня.
— Иначе какво ще стане? — мрачно попита той.
— Ще те хванат — просто отговори Феликс Захарович. — Ти знаеш по-добре от мен как става.
— А ти? — попита Ваня. — Ще вървиш до края, така ли?
Феликс Захарович се усмихна печално, когато погледът му попадна върху надгробния паметник до тях.
— Краят ми не е чак толкова далече — каза той. — Значи няма да вървя чак толкова.
Ваня направи гримаса и измърмори:
— Поколение от камикадзе… Ще ми дадеш ли ключа или не?
— Ще го предоставя на колегията на Съда — каза Феликс Захарович. — Бих искал да се убедя, че правилно изпълняваме плана на Егор.
— Това се нарича демарш — каза Ваня.
— Ти знаеш по-добре — сви рамене Феликс.
— Но ще те подкрепя — обеща Ваня. — Не знам защо дигаш пара, но ми се иска да видя предела на тяхната съпротивляемост.
— Благодаря — кимна Феликс Захарович.
Те се сбогуваха и Феликс Захарович си тръгна пръв. Той вървеше и не забелязваше нито дъжда, нито локвите в краката си, нито учудването на хората, които го гледаха. Белите му коси бяха мокри, в яката на шлифера му се стичаше вода и затова никой не забелязваше, че по каменното му лице текат сълзи. Всичко беше приписано на дъжда.
Впрочем, когато се прибра вкъщи, той си напари краката, пи аспирин и дори удари една чашка водка. Сега имаше за какво да живее и не трябваше да бърза да се оттегля, даже и да се рушаха основите.
Той отново търсеше номера на телефона по компютърния код и когато телефонният секретар привично се обади: „Говори диспечерът. Ако имате съобщение, кажете го след сигнала“ — Феликс Захарович произнесе:
— Говори Франта. Спешно се нуждая от личен контакт.
И затвори с трепереща ръка.
Денят продължаваше обичайния си ход. Лек обяд, вестниците, следобедна почивка. Той дори дремна на дивана в кабинета, като се зави с покривката. След три мина домашната помощничка, приготви обяд от полуфабрикати, взе бельото за пране и се поинтересува относно надбавка към заплатата. Феликс Захарович, макар че прямотата й му направи неприятно впечатление, обеща да направи нещо.
— Сам разбирате — каза домашната помощничка, — човек не може да догони цените.
Да се ликвидира Бейби? На кого можеше да му дойде това в главата? Най-добрият му агент, изпълнителят на най-сложните и рисковани акции… Не, не това бяха аргументите. И най-добрите агенти си имаха свой срок на живот и работата не беше в качеството. Работата е там, че той се сближи с нея, смяташе я почти за дъщеря и самата мисъл за отстраняването на Нина му се струваше нелепа. Той, който винаги беше разбирал важността на дисциплината, винаги изпълняваше заповедите безпрекословно, днес въстана срещу безсмислената заповед и затова чувстваше, че е преминал някаква невидима граница. Днешният му демарш вече е внесен в личното му дело и каквото и да предприеме сега, върху него ще лежи клеймото на неподчиняващ се. Трябва да свикне с това. Сега достъпът му до секретната информация ще бъде значително ограничен, ще се прости с мястото си в колегията на Съда, а и всичко останало ще бъде силно орязано. Но какво значение можеше да има това в сравнение с живота на Нина?