Кръвно отмъщение
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #6
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Георгий Мокеевич Марков
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кръвно отмъщение». Краткое содержание книги:
Връщахме се в по-различно настроение и въпреки че шофьорът настойчиво се опитваше да се върне на темата за заплащането на частните агенти, ние с Грязнов мълчахме. Закараха ме до прокуратурата и Грязнов се качи с мен в кабинета ми. Лаврик Гехт беше заминал някъде в Ногинск, така че се разпореждах с помещението еднолично.
— Не ти ли се струва, Саша — каза Грязнов, докато включвах в контакта електрическия чайник, — че тази ФСК започна да се появява прекалено често?
— Струва ми се.
— А не ти ли се струва и че същата ФСК се появява направо от краснодарските събития?
— Така излиза.
— Това придава ново направление на издирването на приятелите на гражданина Щърбавия, не е ли така? — подметна Слава.
— Помисли си какво приказваш — казах аз. — От какъв зор контраразузнавачите ще седнат да убиват децата на Ратников?
— Не знам — каза Грязнов, — но мога да предположа. Биха се решили на всичко, ако Ратников е имал някакъв компромат.
18.
След като сутринта се уговори за среща по шести вариант, към обяд Феликс Захарович вече проклинаше собствения си избор. Небето беше закрито от облаци и преди обяд започна да ръми непрекъснато. На мястото на срещата Феликс Захарович киснеше под чадъра и не се решаваше да седне на мократа пейка. Веднага щом Нина се появи, той я замъкна до най-близкото отворено кафене, където си поръчаха по чашка горещо кафе.
— Ще има ли работа? — запита Нина.
— Защо? — усмихвайки се, отвърна на въпроса с въпрос Феликс Захарович. Харесваше постоянната й готовност за работа. Харесваше всичко у нея.
— Вече оглупявам от бездействието — каза Нина. — Наскоро даже се напих от мъка.
— Сериозно? — намръщи се Феликс.
— Не много — каза Нина. — Какво се очаква при вас на втория етап?
— Това, мила моя, никой не знае — каза Феликс с въздишка. — Въпреки че мнозина биха искали. Разбираш ли, при нас има пълно разделение на труда. Текстовете са у един от нас, ключът у друг, а тълкуването у трети. Смътно се досещам как трябва да тръгне всичко, но аз няма да взимам конкретните решения. Във всеки случай ще има много работа.
— Мислех, че си ме извикал по работа — разочаровано каза Нина.
— Ще има работа — уверено кимна Феликс. — Виж сега… Изплува нещо от онази отдавнашна история.
Тя дори не попита за коя история става дума. За други те не разговаряха.
— Какво е изплувало?
— Накратко, онези типове са искали от мъжа ти да върне някаква дискета. Разбираш ли?
Тя поклати глава.
— Какво е това дискета?
— Нещо като плоча — обясни Феликс. — Част от компютъра. На нея се съхранява информация.
— Коля нищо не разбираше от компютри — каза Нина. — Това е някаква грешка.
— Може да е взел дискетата дори и без да разбира нищо — каза Феликс. — За това не се иска много ум.
— А какво толкова важно може да е било записано на нея?
— Е, това засега никой не знае — каза Феликс. — Мислех, че ще можеш да ни обясниш.
Нина поклати глава.
— Това е недоразумение — каза тя. — Ако в Коля имаше такава плоча, той щеше да ми каже.
— Добре — каза Феликс. — Щом не знаеш, не знаеш. Излезе нещо друго. Онези оперативници са намерили твоя Люсин.
Сърцето на Нина веднага заби ускорено.
— Къде?
— Чакай — пресече я Феликс. — Дай да поговорим спокойно. Вече е ясно, че нито Люсин, нито Райзман, нито Маркарян са имали нищо общо с делото. Щърбавия — да… Може би и Вълкодава. Но основната работа са изпълнили тези двама неизвестни. Може би стига толкова кръв, Нина?
Нина трескаво въздъхна.
— Вече ти обясних — каза тя. — Тези хора един вид са попаднали под колелата на влака. В нищо не ги обвинявам, разбираш ли? Но те трябва да умрат. Когато на хлъзгавия асфалт шофьор сгази дете, той също не е кой знае колко виновен.
— Него никой не го и убива.
— А трябва — каза Нина. — Смъртта си е смърт. Ако искаш, това е древното право на кръвно отмъщение. Моят Коля, моите деца няма да се успокоят, докато не умре и последният от убийците им.