![Ветровете на Салем [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/8/vetrovete-na-salem-bg-download.jpg)
Ветровете на Салем [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 9786192000059
- Переводчик: Виолина Димова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Ветровете на Салем [bg]». Краткое содержание книги:
„Една секси магическа история, която със сигурност ще създаде нови последователи на Мелиса де ла Круз.“Kelley Armstrong
„… Де ла Круз е невероятен разказвач с достатъчно голямо умение да провокира въображението на всички. Дори читателите, които обикновено избягват вещиците, ще бъдат спечелени от бестселърите на авторката.“ Publishers Weekly
„Фентъзи за ценители“ Kirkus
— Хайде, ела да седнеш при нас. Нека да ти помогна с багажа. — Намести раницата в отделението над главите им и прегърна сина си.
— Може ли да бъда в средата? — попита Фреди.
— А къде другаде? — Джоана седна и потупа мястото до себе си, като се приближи към прозореца. Фреди се сгуши до нея.
— О, скъпи мой, толкова се радвам да те видя! — И тя започна да го целува и прегръща, суетейки се около него. И за първи път Фреди нямаше нищо против. — Какво правиш тук? Къде е Герт?
Норман беше забелязал, че Джоана постепенно започна да харесва Герт. И започваха да вярват, че и двамата са щастливи в дома си в Ню Хейвън.
Объркан, Норман погледна към Фреди, който гледаше надолу към ръцете си.
— Какво става?
Фреди вдигна глава и погледна към баща си.
— Можеш да ни кажеш — каза Джоана.
— Да, знам, — каза той. — Просто… това не е лесно. Герт си тръгна — въздъхна той и сложи ръце върху лицето си.
— Какво? — невярващо попита Джоана. — Защо?
— Каза, че трябва да учи.
— Е, да, студентите се нуждаят от концентрация — каза Норм, а Джоана едва не му затвори устата с поглед.
— Не сега, Норм — предупреди го тя.
Потупа сина си по рамото и погледна намръщено към съпруга си.
Норман го прегърна.
— Всичко ще бъде наред. Ще минем и през това, хлапе.
Фреди отпусна ръце и подсмръкна.
— Но предполагам, добрата новина е, че май елфите отново са надушили следата. На път са да открият тризъбеца. Или поне така казват. Кой ли може да е сигурен с тях?
Той погледна първо баща си, а после и майка си, като изучаваше лицата им.
— Какво става с вас? Изглеждате ужасно. Имам предвид… наистина уморени…
— Добре сме, Фреди — каза Норман и впи поглед в Джоана. Кимнаха си един на друг, разбрали се негласно да не споделят с него това, което бяха научили по време на пътуването си. Не трябваше да му казват какво беше казал оракулът, че трябва да се направи, за да бъде спасена Фрея.
Техният син си имаше достатъчно проблеми на главата. Решиха да пазят в тайна думите на оракула и от Ингрид, за да не се измъчва и тя.
Фреди шумно се прозя.
— Изтощен съм! — И сложи главата си на рамото на Джоана.
Норм сгъна коляното си.
— Почивай, сине. Вероятно се нуждаеш от това.
— О, да! — отвърна Фреди и затвори очи.
Всички седяха в пълно мълчание, вглъбени в мислите си и скоро Фреди заспа дълбоко, унесен от ритмичния и приспивен звук на тракащите колела на влака и от чувството на безопасност и спокойствие, че седи между родителите си.
— Направихме добро, нали? — прошепна Норман.
— Да! — каза Джоана.
Фрея все още беше в опасност и информацията, която им беше дал оракулът, им тежеше като бреме. Не можеха да я пренебрегнат. Норман не спираше да си спомня какво каза Джо след срещата с оракула и думите й продължаваха да го преследват:
„Не бих пожелала вечен живот в долния свят на никого, особено на нашата Фрея. По-скоро бих умряла аз“.
Той също.
Глава 28
Дневниците на бавачката
Светлината се промъкваше през ефирните завеси, които се издигаха на вълни над плъзгащите се врати на бараката на плажа. Фреди почувства лъчите на слънцето в лицето си и хладния морски бриз от океана. В началото си помисли, че си е вкъщи, при майка си, защото се беше върнал преди няколко седмици в Норт Хемптън. След това си спомни къде беше прекарал нощта. Усмихна се, все още със затворени очи. Скоро звуците от океана отново го унесоха. Чаршафът покриваше само част от гърба и краката му.
Малката стабилна къщичка се намираше в края на града, на пътя между къщата на неговото семейство и Острова на Гарднър, на една малка издадена към морето скала, обрасла с трева. Пясъкът беше по-скоро осеян с камъни и сив на цвят, отколкото фин и златист.
Внезапно топуркане близо до него го разбуди, секунди след като обърна главата си и започна да се унася.
— По дяволите! — чу се глас, последван от още по-силно думкане с юмруци.
Той протегна ръката си встрани към празното място до себе си. Отвори очите си, претърколи се на една страна и се протегна. Кристи му се усмихна.
— Защо проклинаш толкова рано сутрин, скъпа?
Той се изправи в леглото, за да я вижда. Разтърка очите си и примигна на светлината. Барманката от „Норт Ин“ все още беше гола и ровеше в едно чекмедже. Отпечатъците от банския й още личаха и подчертаваха стегнатото й дупе. Имаше татуировка на пасифлора между кръста и бедрото. Бързо сложи бикините си и закопча сутиена.