Пазителката [bg]

— Добре, Вега Джейн — изпъшка Делф. — Права си.

— Значи всичко е наред? — Взрях се изпитателно в лицето му.

— Всичко е наред — усмихна се той.

Дните се търкаляха един подир друг и обучението ми продължаваше с пълна сила. Зубрех толкова много заклинания, че накрая ми се струваше, че не помня нито едно. Правех сложни движения с пръчката. Прилагах духа, тялото и съзнанието си по начини, за които не бях и сънувала преди. И всичко това се случваше под строгия надзор на Астрея Прайн. Ролята на учителка, изглежда, й се нравеше много повече от тази на надзирател.

Имах както своите триумфи, така и порядъчен брой неуспехи.

Един от най-ужасяващите моменти настъпи, когато веднъж атакувах с магия глинения голем.

— Джагада — извиках и замахнах рязко, но в своя ентусиазъм се разминах с целта. Проклятието улучи бедния Арчи в краката и той започна обилно да кърви от десетки места.

Аз изпищях, Хари Две изквича, а Делф се втурна да му помага.

Само Астрея запази спокойствие.

— Еразио — произнесе с хладен глас и раните на Арчи моментално заздравяха. Единствено панталоните му останаха разпрани.

Разсипах се в извинения, но той побърза да ме увери, че не се е случило нищо особено и че всеки прави грешки в началото. Въпреки това толкова се разстроих, че не можах да тренирам повече този ден. Вечерта на заспиване плаках, а образът на окървавения Арчи отказваше да напусне съзнанието ми.

На следващата сутрин разбих глинения голем с помощта на магията Импакто, а после, макар и с големи притеснения, трябваше да хвърля на Арчи проклятието Импарио. То го ослепи, но, за щастие, обратното заклинание сработи без проблем и начаса му възвърна зрението.

— Дух, тяло и съзнание — повтори ми за сетен път Астрея.

— Вече започвам да схващам — отвърнах уверено аз.

— Да, справяш се като цяло добре. — Погледнах я и усетих нещо недоизказано.

— Но? — повдигнах вежди.

— Още не си заставала срещу противник, който същевременно хвърля магии по теб, мъчейки се да те нарани или дори убие. А това променя всичко, Вега.

— Но как мога да го упражнявам?

— Ще го упражняваш, щом си готова.

— Искаш да кажеш, в истински бой?

— Да! Това ще е необходимо, ако искаш да излезеш жива от Мочурището.

Същата вечер, след като Делф и Арчи легнаха да спят, останах край огъня заедно с Астрея и Хари Две.

— Докато разглеждах стаите — подхвърлих, — видях една, в която имаше бебешка люлка, цялата потънала в паяжини.

— Да — кимна бавно тя. — Това беше стаята на моите деца.