Брит-Мари беше тук [bg]

„Проклети гангстери“, би казал Кент, ако седеше до Брит-Мари в малката чакалня на затвора. „Да ги пратят всичките на самотен остров и да им дадат по един пистолет, така проблемът ще се реши чрез самопочистване“, казваше той за престъпниците. На Брит-Мари това не ѝ харесваше, защото смяташе, че почистването е нещо, което трябва да се случва на домовете, не на хората, но така и не възрази на Кент. Сега като се замисли, ѝ е трудно си спомни кога за последно му възрази за каквото и да е, освен в деня, когато го напусна, без да каже и дума. По този начин се създава впечатлението, че тя е била виновна за всичко.

Чуди се какво ли прави Кент сега. Дали се чувства добре и дали има чисти ризи. Дали си пие лекарствата. Дали търси разни неща в кухненските чекмеджета, крещейки името ѝ, преди да си спомни, че тя вече не е там. Чуди се дали е с другата, онази младата и красивата, която обича пица. Чуди се какво би казал Кент, ако знаеше, че Брит-Мари седи в чакалнята на затвор, пълен с гангстери. Дали би се разтревожил. Дали би се пошегувал на неин гръб. Дали би я докоснал, прошепвайки, че всичко ще бъде наред, както правеше в дните след погребението на майка ѝ.

По онова време и двамата бяха различни хора. Брит-Мари не знае дали тя се промени първа, или пък Кент. Не знае кое от случилото се е по нейна вина. Чувства се готова да отговори „всичко“, ако това би ѝ върнало предишния живот.

Пирата седи до нея и стиска ръката ѝ. Брит-Мари стиска неговата още по-здраво.

– Не бива да казваш на майка ми, че сме били тук – прошепва той.

– Тя къде е? – пита Брит-Мари.

– В болницата.

– Да не е претърпяла злополука? – възкликва Брит-Мари.

– Не, не, работи там – казва Пирата. – Всички майки в Борг работят в болницата.

Брит-Мари не знае какво да отговори на това.

– Защо те наричат Пирата? – пита тя вместо това.

– Защото татко ми укриваше данъци – отговаря Бен.

Брит-Мари никога повече не го нарича Пирата.

Отваря се дебела метална врата и оттам се появява Свен, потен и със зачервен нос, хванал полицейската си шапка в ръце.

– Мама страшно ли е ядосана? – въздъхва веднага Бен.

Свен поклаща бавно глава. Слага ръка на рамото на момчето. Среща погледа на Брит-Мари.

– Майката на Бен е нощна смяна. Обади ми се, след като на нея ѝ се обадили от затвора. Дойдох възможно най-бързо.