Брит-Мари беше тук [bg]

– Бях останала с впечатлението, че става дума за нарушено зрение – казва Брит-Мари.

Банк сърба шумно в отговор. Брит-Мари притиска длани към полата си.

– Разбирам, че футболът те забавлява – казва тя и кима към снимките по стените, след което се засрамва, че е кимнала, тъй като стои толкова далеч от Банк, че нарушеното зрение в случая си е по-скоро слепота.

– Не – отговаря Банк.

Брит-Мари сключва ръце пред себе си и отново оглежда снимките по стените. На всяка от тях се виждат Банк, баща ѝ, и поне една футболна топка.

– Станах нещо като треньор на нещо като отбор – информира Брит-Мари.

– Чух за това – казва Банк и продължава да сърба, без да вдигне глава.

Брит-Мари бърше невидим прах из антрето.

– Ха. Във всеки случай, забелязах снимките и осъзнах, че като се има предвид очевидният ти опит с футбола, би било уместно да те помоля за съвет.

Банк сръбва за последно. Оставя лъжицата в чинията, която отнася в миялната.

Брит-Мари трябва да призове всичкия си самоконтрол, за да не я пита дали е яла супата студена.

– Съвет за какво? – измърморва Банк.

– За футбол – отвръща Брит-Мари.

Не знае дали Банк завърта очи, но определено има чувството, че го прави. Кучето се отправя към всекидневната. Банк тръгва след него, плъзгайки бастуна си покрай стените.

– Къде са снимките, за които говориш? – пита тя.

– По-нагоре – информира я Брит-Мари услужливо.

Бастунът почуква по стъклото на една от рамките. На снимката се вижда по-млада версия на Банк, облечена с толкова мръсна тениска, че още малко и дори бикарбонатът не би могъл да помогне. Банк се навежда към снимката, докато носът ѝ почти докосва стъклото. После обикаля стаята, почуквайки систематично по всички снимки, сякаш запомня местата им.

Брит-Мари стои в антрето и изчаква толкова дълго, колкото според нея е удачно, преди ситуацията да се е превърнала от неудобна в неудачна. Тогава облича палтото си и отваря вратата. Точно преди да излезе, Банк изръмжава след нея:

– Искаш съвет? Онзи отбор не може да играе. Каквото и да направиш, ще е без значение.

Брит-Мари прошепва „ха“ и излиза. Древните жени в двора отсреща стоят на ролаторите си и я зяпат. Камион с чуждестранни номера я опръсква с кал от една локва на пътя. Брит-Мари опитва да избърше калта от полата си с ръка и в резултат сега има кал както по полата, така и по ръцете, а това всъщност ѝ идва малко в повече. Ако беше от хората, които крещят и хвърлят разни неща наоколо, вероятно би го направила, но тя не е такава, тъй като все пак не е животно, така че се задоволява с това да се отдалечи извън полезрението на древните жени. Щом се уверява, че не я виждат, тропва с крак по земята със сдържана ярост. В резултат изцапва полата си с още кал, спъва се в ръба на тротоара и си изкълчва крака.