Битката за Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Битката за Фондацията». Краткое содержание книги:
— Андорин, вярваш ли в богове?
Другият го зяпна:
— В какво?
— В богове.
— Никога не съм чувал тази дума. Какво значи?
Намарти рече:
— Това не е на стандартен галактически. Свръхестествени влияния. Сега ясно ли ти е?
— Аха, свръхестествени влияния. Защо не го каза така? Не, не вярвам в подобни работи. По определение едно нещо е свръхестествено, ако съществува извън законите на природата, а извън законите на природата нищо не съществува. Да не си станал мистик? — Андорин придаде на въпроса си шеговит тон, но устните му се присвиха от внезапна загриженост.Намарти го загледа право в очите и го накара да отмести поглед. Тия негови горящи зеници можеха да накарат всекиго да сведе поглед.
— Не ставай глупак. Чел съм за това. Трилиони хора вярват в свръхестествени влияния.
— Знам. — забеляза Андорин. — Винаги са си вярвали.
— Правили са го още в праисторически времена. Думата „богове“ е с неизвестен произход — явно остатък от някой първобитен език, от който не е запазена друга следа освен точно тази дума. Знаеш ли колко различни варианти на вярвания има за различните видове богове?
— Предполагам, че са приблизително колкото вариантите на глупаците сред населението на Галактиката.
Намарти не му обърна внимание.
— Някои мислят, че думата датира от времето, когато цялото човечество е съществувало само на един свят.
— Това също е митологично схващане и е също толкова хахаво, колкото идеята за свръхестествените влияния. Никога не е имало някакъв първоначален човешки свят.
— Трябва да е имало, Андорин — рече раздразнено Намарти. — Човекът не е могъл да еволюира на различни светове и да свърши като един-единствен вид.
— Даже и да е така, няма реален човешки прасвят. Той не може да бъде локализиран, нито дефиниран — следователно за него не може да се говори разумно, следователно не съществува в действителност.
— Смята се, че тия богове — продължи да следва мисълта си Намарти — са защитавали човечеството и са осигурявали безопасността му или поне на онази негова част, която е знаела как да ги използва. Логично е да се предположи, че по времето, когато хората са живеели само на едно място, боговете са били особено заинтересувани да наглеждат подобен мъничък свят с малобройно население. За него те биха могли да се грижат, сякаш са по-големи братя или родители.
— Много мило от тяхна страна. Бих искал да ги видя как ще се оправят с цялата Империя.
— Ами ако могат? Ами ако са всемогъщи?
— Ами ако Слънцето замръзне? Каква е ползата от „ами ако“?
— Само размишлявам. Не ти ли се е случвало да оставиш ума си да броди на свобода? Винаги ли държиш всичко на каишка?
— Струва ми се, че най-безопасното е да го държиш на каишка. Какво ти казва твоят бродещ ум, шефе?
Очите на Намарти стрелнаха другия, сякаш го бе заподозрял в сарказъм, обаче лицето на Андорин остана благодушно.
Намарти отвърна:
— Моят бродещ ум ми казва, че ако има богове, те вероятно са на наша страна.
— Прекрасно, стига да е вярно. Къде е доказателството?
— Доказателството? Предполагам, че без боговете сигурно ще го наречеш съвпадение, но пък е твърде удобно — шефът изведнъж се прозина и седна с изморен вид.
„Добре — помисли си Андорин. — Галопиращият му ум най-накрая се наскита и сега вече ще може да говори смислени неща.“
— Тази вътрешна развала на инфраструктурата… — рече Намарти с определено по-нисък глас.
Глеб Андорин го прекъсна:
— Знаеш ли, шефе, Каспалов донякъде имаше право. Колкото по-дълго се намесваме, толкова по-голяма е вероятността имперските сили да открият причината. Цялата програма рано или късно ще ни излезе през носа.
— Няма опасност. Засега всичко се пише на сметката на Империята. Мога да усетя тревогата на Трантор — той вдигна ръце, потривайки пръстите си. — И аз я усещам. Почти сме привършили. Готови сме за следващата стъпка.
Андорин се усмихна без чувство за хумор:
— Не питам за подробности, шефе. Виж докъде стигна Каспал Каспалов. Аз не съм Каспалов.
— Точно понеже не си Каспалов, ще ти кажа. А и защото днес знам нещо, което тогава не знаех.
— Предполагам — рече Андорин, като наполовина не вярваше на онова, което говореше, — че възнамеряващ да удариш в парка на Императорския дворец.
Намарти вдигна очи:
— Разбира се, какво друго мога да направя? Проблемът обаче е как ефективно да се проникне в парка. Там си имам източници на информация, но те са само шпиони. Ще ми трябват хора на действието.
— Няма да е лесно да вкараш хора на действието в най-силно охранявания район на нашата Галактика.