Битката за Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Битката за Фондацията». Краткое содержание книги:
— Не бях аз. Всъщност Манела го забеляза.
— Кой?
— Манела. Манела Дюбанка.
— О, твоята приятелка — лицето на Намарти се изкриви в гримаса на лицемерно неодобрение.
— Тя е приятелка на мнозина — толерантно рече Андорин. — Това е едно от нещата, които я правят тъй полезна. Умее твърде бързо и по много малко да прецени един мъж. Госпожицата се разговорила с този приятел, понеже й харесал на външен вид — а те уверявам, че Манела не е човек, който обикновено може да хареса нещо друго освен поне минималната тарифа, — така че, както виждаш, момъкът е съвсем необикновен. Та тя се свързала с него (между другото името му е Планчет) и после ми каза: „Имам един топъл-топъл за теб, Глеб.“ Когато става въпрос за топли-топли, готов съм да й повярвам по всяко време на денонощието.
Намарти лукаво рече:
— И какво си мислиш, че това твое прекрасно оръдие може да направи, щом веднъж го вкараме в парка, а, Андорин?
Глеб дълбоко си пое дъх:
— Какво друго? Ако свършим всичко както трябва, ще ни избави от нашия скъп Император Клеон, Първия с подобно име.
Лицето на Намарти се озари от гняв:
— Какво? Луд ли си? Защо ще искаме да убиваме Клеон? Той е нашето стъпало към правителството. Той е фасадата, зад която можем да управляваме. Той ще ни легитимира. Къде ти е пипето? Клеон ни е нужен като фигурант. Няма да ни се бърка и ще бъдем по-силни, ако е жив.
Светлото лице на Глеб Андорин се покри с червени петна и ведрото му настроение накрая експлодира:
— Тогава какво имаш наум? Какво планираш? Уморих се вечно да отгатвам.
Намарти вдигна ръка:
— Добре, добре. Успокой се. Нищо лошо нямам предвид. Само че ще помислиш ли мъничко? Кой съсипа Джоуранъм? Кой преди десет години попари надеждите ни? Онзи математик. Същият, който сега управлява Империята с идиотските си приказки за психоисторията. Клеон не е пречка; Хари Селдън трябва да унищожим. Хари Селдън, когото направих смешен с тези непрекъснати аварии. Недоволството от тях е посято в неговата градина — в ъгълчетата на устните му се появи слюнка. — Когато бъде очушкан, ще завалят такива поздравления от цялата Империя, че с часове ще запълнят всички холовизионни репортажи. Даже няма да има значение дали знаят кой го е направил.
Той пак вдигна ръка и я спусна надолу, като че ли забиваше нож в нечие сърце.
— Ще ни смятат за герои на Империята, за спасители. Е? Е? Мислиш ли, че твоят младок ще успее да очушка Хари Селдън?
Андорин вече бе възстановил хладнокръвието си — поне външно.
— Сигурен съм, че би успял — отвърна с насилена лекота. — Към Клеон би могъл да изпитва някакъв респект; поне ти знаеш, че Императорът има мистично излъчване. — Той леко наблегна на „ти“ и Намарти се намръщи. — Към Селдън обаче не би изпитвал такива чувства.
Но вътрешно Андорин беше бесен. Не това бе желал. Беше предаден.
14
Манела отметна косата от очите си и се усмихна изотдолу на Рейч:
— Казах ти, че няма да ти струва и един кредит.
Рейч примигна и почеса голото си рамо:
— А сега няма ли да ми поискаш няколко?
Тя сви рамене и се засмя почти дяволито:
— Защо да ти искам?
— Защо да не ми искаш?
— Защото и аз понякога си позволявам удоволствия.
— С мен?
— Тук друг няма.
Последва дълга пауза, сетне Манела успокояващо рече:
— Освен това ти и бездруго не разполагаш с толкова кредити. Как е работата?
— Не е кой знае какво, но е по-добра от нищо — призна Рейч, — много по-добра. Ти ли каза на този образ да ми намери работа?
Манела бавно поклати глава:
— Имаш предвид Глеб Андорин? Нищо не съм му казвала да прави. Просто му рекох, че може би ще го заинтересуваш.
— Дали ще се ядоса, задето ти и аз…
— Откъде накъде? Не е негова грижа. Нито пък е твоя.
— Той с какво се занимава? Искам да кажа, какво работи?
— Не мисля, че изобщо нещо работи. Андорин е богат. Роднина е на старите кметове.
— На уайските ли?
— Аха. Не обича имперското правителство. Никой от роднините на старите кметове не го обича. Той разправя, че Клеон би трябвало…
Тя изведнъж спря и заключи:
— Много се раздрънках. Недей да повтаряш нищо от онова, което си научил от мен.
— Аз? Въобще не съм те чувал да казваш нещо. И няма и да те чуя.
— Чудесно.
— Питах те за Андорин. Издигнал ли се е в тая работа с джоуранъмитите? Важна клечка ли е там?
— Не знам.
— Никога ли не говори за тези истории?
— Не и на мен.
— А-а — кимна Рейч, опитвайки се да не прозвучи ядосано.
Манела изпитателно го изгледа:
— Защо се интересуваш толкова?
— Искам да се свържа с тях. Смятам, че така мога да напредна. По-добра работа, повечко кредити. Сама знаеш.