Битката за Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Битката за Фондацията». Краткое содержание книги:
Изглеждаше като оскубан.
Още по-лошо: поради промяната в очертанията на лицето приличаше на бебе.
Отвратително.
А и въобще не напредваше. Селдън му бе дал да проучи доклада на службите за сигурност относно смъртта на Каспал Каспалов. В доклада имаше малко факти — само че Каспалов е бил убит и че местните следователи не са намерили нищо важно, свързано с неговото убийство. Във всеки случай изглеждаше пределно ясно, че служителите от сигурността не му отдаваха кой знае какво или по-скоро никакво значение.
Това не изненадваше. През последното столетие престъпността се бе увеличила чувствително в повечето светове, особено на огромния сложен Трантор, и никъде местните служби за сигурност не се справяха добре със задълженията си. Всъщност числеността и ефективността на секретните отдели спадаха навсякъде и (макар да беше трудно да се докаже) техните хора бяха станали по-корумпирани. Промяната бе неизбежна, след като заплащането им не вървеше в крак с издръжката на живота. На обществените служители трябва да се плаща, за да бъдат честни — иначе те положително ще наваксват по друг начин неадекватните си заплати.
От няколко години Селдън проповядваше тази доктрина, но тя не му вършеше работа. Нямаше начин да се повиши възнаграждението, без да се увеличат данъците, а народът не би приел спокойно такова увеличение. Хората сякаш биха предпочели да загубят десет пъти повече кредити за рушвети.
Това бе частен случай (казваше Хари Селдън) от общия упадък на имперското общество през последните два века.
Е, какво трябваше да направи Рейч? Беше в хотела, където Каспалов бе живял през дните преди убийството си. Някъде тук би могло да се открие някой,който да има нещо общо със събитието или просто да познава въпросния човек.
Рейч реши, че трябва да възбуди подозрение към себе си. Налагаше се да демонстрира любопитство към смъртта на Каспалов, та да се заинтересуват от него и да реагират. Беше опасно, но ако успееше да стори тъй, че да изглежда достатъчно безобиден, можеше и да не го атакуват незабавно.
Ами…
Рейч погледна часовниковата си лента. Сигурно в бара има хора, които се наслаждават на аперитивите си преди вечерята. Би могъл спокойно да се присъедини към тях и да види какво ще се случи. Ако изобщо нещо се случеше.
11
В някои отношения Уай можеше да бъде съвсем пуритански. (Това се отнасяше за всички сектори, макар ограниченията в един сектор напълно да се различаваха от ограниченията в съседния например.) Тук напитките не съдържаха алкохол, ала бяха внимателно композирани, за да стимулират по други начини. Рейч не хареса вкуса, защото му бе напълно непривичен, но туй пък означаваше, че ще може да отпива по малко и да се оглежда.
Улови погледа на една млада жена няколко маси по-нататък и откри, че му е трудно да отмести очи. Тя беше привлекателна — от вида й ставаше ясно, че Уай не е пуритански във всяко отношение.
Скоро младата жена леко се усмихна и стана. Запъти се към масата на Рейч, който я фиксира с преценяващ поглед. Точно сега едва ли можеше (помисли си той с определено съжаление) да си позволи странична авантюра.
Когато стигна до Рейч, тя спря за миг и сетне плавно се плъзна на отсрещния стол.
— Здравей — кимна. — Не приличаш на постоянен посетител.
Рейч се засмя:
— И не съм. Всички постоянни ли познаваш?
— Горе-долу — рече жената, без да се смущава. — Казвам се Манела. А ти?
Гостът установи, че никога досега не е бил толкова изпълнен със съжаление. Тя бе доста висока, по-висока от него самия, ако не беше с тия токове — нещо, което винаги го бе привличало, — и имаше млечна кожа и дълга, мека, чуплива коса с отчетливи тъмночервени отблясъци. Дрехите й не бяха прекалено крещящи, така че ако опиташе, би могла да мине за почтена жена, която не се пребива от работа.
— Името ми не е от значение. Нямам достатъчно кредити.
— О, твърде жалко — Манела направи гримаса. — Не можеш ли да спечелиш няколко?
— Много бих желал. Търся работа. Знаеш ли за някоя?
— Каква работа?
Рейч вдигна рамене:
— Нямам практика с нищо по-така, обаче не съм горделив.
Манела замислено го огледа:
— Господин Безименни, понякога изобщо не са нужни кредити.
Рейч моментално замръзна. Имаше успех сред жените, но с мустаците си — с неговите мустаци. Какво ли би харесала в това бебешко лице?
— Виж какво — каза. — Един приятел живееше тук преди две седмици и не мога да го намеря. Щом познаваш всички редовни посетители, може би ще се сетиш и за него. Нарича се Каспалов — той леко повиши глас. — Каспал Каспалов.