Бяла смърт
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бяла смърт». Краткое содержание книги:
Изпълнен с изправящ косите екшън и уникалното за Къслър безкрайно въображение, „Бяла смърт“ е изключителен трилър на един от големите майстори в този жанр.
Остин взе менюто.
— Ти избра ресторанта, така че аз ще избера вечерята, ако нямаш нищо против.
— Изобщо даже. Досега преживявах само на сандвичи.
Сервитьорът приближи и Остин поръча за аперитив малки фиордови скариди. За основно ястие избра флекестег, печено свинско с пръжки и зеле за себе си, а за Тери — морбрадбоф, малки свински филета в гъбен сос. Вместо вино реши да поръча бира „Карлсберг“.
— Доста бързо се справи с поръчката — с възхищение отбеляза Тери.
— Излъгах. Идвал съм точно в този ресторант последния път, когато бях командирован от НАМПД в Копенхаген.
— Велики умове, както се казва.
Вдигнаха покритите с пяна чаши и отпиха от студената освежителна бира. Поднесоха скаридите. След първата хапка Тери затвори очи от удоволствие.
— Прекрасни са!
— Тайната на приготвянето на морска храна е никога да не позволяваш подправките да убият тънкия й вкус. Тези са подправени с лимон и пресни чушки.
— Още едно нещо, за което да ти благодаря.
— Доброто ти настроение не се дължи единствено на храната. Предполагам, че срещата ти с Бекер е минала добре.
— Приятелят ти господин Бекер се оказа всъщност доста очарователен. Направо не можеше да намери подходящи суперлативи по твой адрес и бе силно впечатлен от снимките ти на „Морски страж“. По мое настояване те също огледаха кораба и стигнаха до заключението за саботаж, точно както го описа ти. Споразумяхме се. Съгласиха се да снемат обвиненията от Маркъс.
— Честито. Без никакви допълнителни условия?
— Има, и още как. Маркъс и всички свързани по някакъв начин със SOS, в това число и моя милост, трябва да напуснат Дания през следващите четиридесет и осем часа. Запазихме си места за утрешния полет на „Конкорд“.
— „Конкорд“? SOS май не се скъпи, когато става дума за пътуване.
Тя сви рамене.
— Хората, даващи милиони на SOS, явно нямат нищо против, стига океаните да са защитени.
— Ще пробвам този номер със счетоводителите на НАМПД, които държат под око пътните разходи. Ти ще обядваш в „Кънкейд“, докато аз ще се мъча да сдъвча гуменото пиле на десет километра височина. Какви други условия постави Бекер?
— Никакви пресконференции на датска територия. Никакви опити за изваждане на „Морски страж“. И единственият начин, по който можем да стъпим отново в Дания, е като нелегални гастарбайтери. Наистина не мога да ти опиша колко съм ти благодарна за онова, което направи.
— Всяко нещо си има цената. А сега ми разкажи всичко, което знаеш за „Океанус“.
— Разбира се, с удоволствие. Както казах миналия път, „Океанус“ е международна корпорация, занимаваща се с морски продукти и транспорт. Притежава риболовни флотилии и транспортни кораби по цял свят.
— Това описание може да се отнесе за десетки корпорации — усмихна се Остин. — Защо имам чувството, че криеш нещо?
Тери го погледна шокирано.
— Чак толкова ли е очевидно?
— Само за някой, който е свикнал да се занимава с хора, според които казването на половината истина може да ги отърве от неудобното положение.
Тя се намръщи.
— Заслужавам си го. Стар адвокатски навик. Винаги обичаме да имаме нещо в резерва. SOS ти е много задължена. Какво искаш да знаеш?
— Като начало, кой притежава компанията?
— И ние се питахме същото. Заехме се да проверяваме корпорации в сянка, фирми фантоми и полузаконни тръстове. Непрекъснато се натъквахме на едно и също име — Тунук.
— Хм. Това име ми напомня за един стар документален филм, гледал съм го като дете — „Нанук от севера“. Ескимос ли е?
— Така предполагам. Не можем да сме сигурни, но изкопахме някои косвени данни, сочещи в тази посока. Здравата трябваше да поработим. Разбрахме, че е канадски гражданин и че много го бива да крие лицето си. Това е всичко, което мога да ти кажа за него. И това е цялата истина.
Остин кимна, замислен за набитите тъмнокожи стражи, които бяха стреляли по него.
— Да се върнем на „Океанус“. Какво привлече вниманието на SOS на първо място?
— Те бяха една от малкото компании, които игнорираха бойкота ни. Знаехме, че рибарниците създават проблеми на околната среда, но Маркъс се заинтересува най-вече заради опитите на компанията да прикрие дейността си. Когато научи за рибарника на Фарьорските острови, реши, че ще успее да разбуни нещата, ако насочи вниманието на медиите към фермата.