Бяла смърт
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бяла смърт». Краткое содержание книги:
Изпълнен с изправящ косите екшън и уникалното за Къслър безкрайно въображение, „Бяла смърт“ е изключителен трилър на един от големите майстори в този жанр.
— Надясно!
Траут завъртя волана и преследвачът само забърса бронята. Гамей гледаше назад. Джипът изведнъж изостана.
— Не знам защо, но изостава.
— Няма да е задълго — каза Пол.
— От фирмата ще има да се чудят защо колата им е станала дълга само половин метър. По дяволите, идва пак. Дай наляво!
Траут моментално завъртя волана. Колата излезе в съседното платно и Траут видя нещо, от което косата му направо щръкна. Пътят рязко завиваше надясно. Двата джипа ги бяха държали в клопка до последния миг. Машината отпред им пречеше да виждат. Сега щеше да намали, за да вземе завоя, а задният джип щеше да ги изстреля в пропастта като билярдна топка, ударена от щеката на умел играч.
Пол извика на Гамей да се държи здраво и потните му длани се вкопчиха във волана с всички сили. Опита се да изпразни напълно ума си и да разчита единствено на инстинкта си, като същевременно не откъсваше очи от огледалото. Уцелването на точния момент бе жизненоважно.
Колата зад тях започна да набира скорост и Траут направи хода си — щом джипът се приближи на метър от бронята, той рязко завъртя волана надясно.
Колата се удари в мекия пясъчен насип край пътя и полетя по склона му като състезателен автомобил по крайната наклонена писта. Понесоха се през храсти и млади дървета. Дърво и метал застенаха.
Край тях прелетя нещо черно — джипът профуча от лявата им страна. Последва ужасяващ писък на спирачки и трясък. Джипът, който ги преследваше, блъсна предния и броните им се заклещиха. Колата отпред се опита да намали и да завие, но тежестта на втория автомобил правеше маневрите невъзможни. Двата джипа изхвърчаха в пропастта като изстреляни с прашка и полетяха на десетки метри надолу към огнения си край.
Траут имаше свои проблеми. Насипът следваше пътя и завиваше, а колата продължаваше да хвърчи. След миг полетяха във въздуха. Центробежната сила го притисна към вратата. Автомобилът падна под ъгъл — колелата се изкривиха — и издаде звук като симфония от склад за отпадъци. Пол се опита да се обърне към Гамей, но точно в този миг се отвориха въздушните възглавници и единственото, което можа да види, бе експлодиращият бял найлон.
После настъпи мрак.
16
— Добре дошли отново в Торсхавн, господин Остин — любезно го поздрави човекът на рецепцията в хотел „Хания“. — Вярвам, че риболовът нагоре по крайбрежието е бил успешен.
— Да, благодаря. Попаднах на наистина необичайна риба.
Заедно с ключа за стаята експедитивният служител подаде на Остин и някакъв плик.
— Това пристигна днес.
Остин отвори плика и прочете стегнатото съобщение, написано върху хотелска бланка: „В Копенхаген съм. Отседнала съм в хотел «Палас». Поканата за вечеря още ли е в сила? Тери“.
Усмихна се, като си помисли за невероятните й очи и прелъстителния й глас. Трябваше да пусне фиш за лотарията. Може пък ветровете на късмета да бяха задухали в негова посока. „Довечера в «Тиволи»?“ — написа в отговор той, сгъна листа, даде го на администратора и го помоли да изпрати съобщението. После каза:
— Ще ми резервирате ли стая в хотел „Палас“ в Копенхаген за тази вечер?
— С удоволствие, господин Остин. Ще ви приготвя сметката.
Остин се качи в стаята си, взе душ и се избръсна. Докато се бършеше, телефонът иззвъня. Рецепционистът го уведоми, че въпросът със стаята в „Палас“ е уреден и че си е позволил волността да откаже резервацията му за хотела до летището. Остин събра багажа си и звънна на професор Йоргенсен. Той обаче имаше лекции и затова Остин му остави съобщение с молба по възможност да се видят по-късно през деня. Каза, че ще пътува за Копенхаген, и помоли професорът да остави отговора си на рецепцията на хотел „Палас“.
Остави щедър бакшиш на мъжа на рецепцията, хвана хеликоптера от Торсхавн до летището във Вагар и пристигна навреме за полета на „Атлантик Еъруейс“ до Копенхаген. След няколко часа таксито го остави на централния площад „Радхуспладен“. Той мина покрай статуята на Ханс Кристиан Андерсен и дракона, от който бликаше фонтан, и се запъти към величавия стар хотел „Палас“, надвиснал над площада. Очакваха го две съобщения. Едното бе от Тери: „Тиволи“ става! Ще се видим в шест. Другата бележка бе от професор Йоргенсен, който го уведомяваше, че целия следобед ще е в кабинета си.
Остин остави багажа си в стаята и се обади на професора, че тръгва към него. На излизане му хрумна, че джинсите и полото едва ли са най-подходящото облекло за вечеря с прекрасна дама, така че спря при магазина за мъжко облекло на кръстовището и с помощта на вещия продавач бързо си набави всичко необходимо. Солидният бакшиш за продавача и шивача гарантираше, че дрехите ще са готови до пет следобед.