Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)
- Автор: Марс Джим
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Андреева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)». Краткое содержание книги:
Доминик Сътър, собственик на Weehawken — компания за транспортни услуги при премествания от Ню Джързи — е разпитван от агенти на ФБР, които прибират документи и компютърни твърди дискове, но позволяват на Сътър да остане на свобода. Няколко дни по-късно Сътър напуска Щатите и заминава за Израел.
В края на ноември петимата са освободени тихомълком и изпратени обратно в Израел, където те обвиняват американските власти, че били измъчвани, като ги държали голи в карцер, биели ги и ги лишавали от храна.
Ирит Стофер, говорител на израелското Външно министерство, отрича мъжете да са били шпиони и казва, че те са депортирани „единствено заради визови нарушения“.
Чип Бърлет, старши анализатор в „Политикъл Ричърс Асошиътс“ в Бостън, обяснява222: „[Съществува] задкулисно споразумение между съюзниците, което гласи, че ако един от шпионите ти е заловен и не нанесе твърде големи вреди, си отива у дома. Това става през цялото време. Официалната причина винаги е визово нарушение.“
Наистина ли обаче не е нанесена щета? Този случай изглежда още една странна аномалия в каскадата от новини за атаките и последващото бомбардиране на Афганистан.
Оказва се обаче, че това е само върхът на айсберга, който ще стане публично достояние в средата на 2002 г. Историята започва да излиза на повърхността в началото на 2002 г., когато таен доклад от DEA (Агенцията за борба с наркотиците) изтича в европейските медии223. Докладът заявява, че по-голямата част от разпространението на наркотика „Екстази“ е „контролирано от организирани криминални фигури в Западна Европа, Русия и Израел“. Според няколко източника разследването на DEA на доставките на „Екстази“ разкрива редица израелски граждани, действащи в САЩ.
„Докладът показва, че нелегалната мрежа е ангажирана в няколко разузнавателни операции. Това е дългосрочен проект“ — казва Гййом Даски224, редактор на Intelligence Online, който пръв пуска историята през март 2002 г. Френският уебсайт заплашва, че ще публикува целия доклад на DEA, ако американски и израелски официални лица продължават да отричат неговото съществуване. Докладът споменава разследвания на шпионската мрежа във Флорида, Тексас и Калифорния, като много от участниците в нея се представят за студенти по изкуствата.
От началото на 2002 г., репортерът от Fox News Карл Камерън започва да оповестява версията, че американското правителство е задържало повече от сто израелски граждани с преки връзки с чужди военни, престъпни и разузнавателни организации225. Говорител на бюрото не желае да говори за случая, но и не го отрича. Той препраща репортерите към Отдела по национална сигурност на ФБР.
Камерън казва и че му е било пречено в опитите да получи информация: „Очевидно това е много експлозивна информация, а има множество доказателства, за които те казват, че са събрали.“
Къмерън добавя, че най-големият въпрос, който следователите споделят с него, е: „Как е било възможно те [израелците] да не са знаели?“.
Към лятото на 2002 г. оцененият брой на израелски граждани, които са задържани, се е качил на близо двеста, но въпреки това историята до голяма степен остава неотразена в корпоративните масмедии на Америка. Човек може само да си представя как биха изглеждали вестникарските заглавия и телевизионните ленти с новините, ако беше открит гигантски иракски шпионски кръг.
Твърди се, че няколко от израелците са живеели много близо до някои от терористите от 11/9, засилвайки спекулациите, че Израел е знаел повече за атаките, отколкото се признава официално. Повече от една трета от 120-те депортирани израелци са живеели във Флорида, дом на поне 10 от 19-те идентифицирани похитители. Поне петима са живели в Холивуд, Флорида, дом на Мохамед Ата и още трима похитители. Двама други са живели близо до Делрей Бийч, където други похитители са отсядали временно. Шестима от израелците са използвали клетъчни телефони, купени от бивш израелски заместник-консул в САЩ, пише LeMonde226.
Нещо повече: няколко от лицата, включени в този „скандал със студентите по изкуствата“, са забелязвани да правят снимки и да проучват американски военни бази и домовете на официални лица от държавното управление.
През март 2001 г. Националният контраразузнавателен център (NCIC) издава предупреждение, че „през изминалите шест седмици служителите във федералните сгради съобщаваха за подозрителни дейности, засягащи лица, представящи се като чуждестранни студенти, продаващи художествени произведения“227.
222
Ibid.
223
Ben Fenton, „US Arrests 200 Young Israelis in Spying Investigation,“ Telegraph (July 3, 2002); http://www.telegraph.co.uk/news/main.jhtml?xml=/news/2002/03/07/wspy07.xml&sSheet
224
Christopher Bollyn, „120 Spies Deported,“ American Free Press (March 25, 2002).
225
Michael Collins Piper, „Israel Knew: Israel Conducts Massive Spying Operation in US,“ American Free Press (Dec. 24, 2001).
226
John F. Sugg, „Israeli Spies Exposed,“ Weekly Planet [Tampa] (April 2, 2002).
227
Ibid.