Цивилна кампания

Клонираният му брат го изгледа особено. Екатерин предпазливо каза:

— Според бараярското обичайно право, когато едно семейство от ворската каста бъде разделено поради смърт или други причини, дъщерите отиват при майката или при рода й, а синовете — при бащата. Тези момичета не принадлежат ли по право на майките си?

— Сетих се и за това. Дори да оставим настрана факта, че Вормюир не е женен за никоя от тях, подозирам, че много малко от майките ще поискат да припознаят момичетата, а всичките без изключение ще останат дълбоко потресени и разстроени.

Екатерин не беше съвсем съгласна с първата част от аргумента му, но втората описваше съвсем точно евентуалната реакция на жените.

— А дори ако принудим семействата на майките да приемат децата, това с нищо няма да засегне Вормюир. Окръгът му пак ще може да се похвали със сто и осемнайсет момиченца в повече, а той дори ще си спести разходите по изхранването им. — Остави на подноса преполовената филия и се намръщи. Лорд Марк си взе втора, не, трета порязаница хляб и я загриза на малки хапки. Възцари се мрачно мълчание.

Веждите на Екатерин се свъсиха замислено.

— От думите ви излиза, че Вормюир е силно загрижен да прави икономии, по един или друг начин. — Ники отдавна се беше родил, когато тя за пръв път се бе запитала дали Тиен не беше настоял да прибягнат до старомодния начин само защото той е далеч по-евтин. „Така не се налага да чакаме, докато съберем достатъчно пари, за да си го позволим“ — беше звучало като разумен аргумент в нетърпеливите й уши. Действията на Вормюир изглеждаха колкото генетично, толкова и икономически мотивирани — крайната цел беше просперитет за окръга му, а следователно и за него. Този техно-харем бе предназначен да осигури допълнителни данъкоплатци в бъдеще, наред със съпрузите, които той, без съмнение, се надяваше да привлече, и чиито данъци щяха да подсладят живота му на старини. — На практика момичетата са признати незаконни дъщери на графа. Сигурна съм, че някъде четох… в периода на Изолацията незаконните дъщери на императора и окръжните графове не са ли имали право на зестра от високопоставения си баща? И се е изисквало някакъв вид императорско разрешение… зестрата е била един вид знак за законно припознаване на момичето. Обзалагам се, че професорката ще знае всички исторически подробности, включително и случаите, когато зестрата е трябвало да бъде изтръгната насила. Едно императорско разрешение не е ли на практика императорска заповед? Би ли могъл император Грегор да определи… голям размер на зестрите, платими от граф Вормюир?

— О! — Лорд Воркосигаи се облегна назад и очите му се разшириха доволно. — Аха! — Зла усмивка се плъзна за миг по лицето му. — Произволно голям всъщност. О… ама че… — Той я погледна. — Мадам Ворсоасон, струва ми се, че току-що измислихте едно възможно решение. Ще предам идеята ви където трябва и колкото се може по-скоро.