Цивилна кампания
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #14
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цивилна кампания». Краткое содержание книги:
Лорд Майлс Воркосиган има проблем, който дори санът му на имперски ревизор не може да разреши — несподелената му любов към една красива вдовица…
— Уф!
Изглеждаше ужасно, точно както през онази сутрин на Комар, само без кървавите петна по дрехите и завяхващите ожулвания по китките.
— Лорд Воркосиган, изобщо не е трябвало да ставате от леглото!
Той махна немощно с ръка, което можеше да означава както съгласие, така и несъгласие с думите й. После се появи Пим. Носеше поднос, върху който се крепяха каничка с кафе, чаши и покрит с шарена кърпа панер, от който се носеше интригуващо ухание на прясно изпечен хляб с подправки. Екатерин гледаше очаровано как Пим налива кафе в първата чаша и свива пръстите на господаря си около нея. Лорд Воркосиган отпи, пое си въздух — изглеждаше така, сякаш беше първото му вдишване за днешния ден — после отпи отново, вдигна глава и примигна.
— Добро утро, мадам Ворсоасон. — Гласът му вече не звучеше толкова глухо.
— Добро утро… о… — Пим й наля чаша кафе преди да е успяла да го спре. Лорд Марк махна диаграмите от комтаблото, добави в чашата си захар и сметана и заразглежда брат си с нескрит интерес. — Благодаря — каза Екатерин на Пим. Надяваше се Воркосиган да е изпил болкоуспокояващите си още в леглото — изглежда, наистина го беше направил, ако се съдеше по благоприятната и бърза промяна в цвета на лицето му и по това, че вече не се държеше като човек, който се бои, че главата му ще се катурне в скута при първото по-рязко движение.
— Рано сте станали — й каза Воркосиган.
Тя понечи да му припомни колко е часът, но в последния момент реши, че може би идеята не е добра.
— Не можах да спя от вълнение, че започвам първия си професионален проект. Работниците вече пристигнаха — навиват чимовете и събират тераформираната почва. Всеки момент ще дойдат и хората, които ще пресадят дъба. Реших да ви попитам дали ще искате клена за дърва за камината или за органична тор.
— Дърва за камината. Определено. От време на време я палим с дърва, когато решим да демонстрираме колко сме архаични — бетанските гости на майка ми остават направо изумени, — а да не забравяме и празничните огньове по време на Зимния празник. В задната градина има един куп. Пим ще ви покаже къде е.
Пим кимна.
— Аз вече си дадох заявката за листата и каквото друго остане — вметна лорд Марк. — За Енрике.
Лорд Воркосиган сви рамене и вдигна ръка, сякаш да се защити от нещо.
— Това си е между теб и осемте ти хиляди малки приятелки.
Лорд Марк, изглежда, не намери тази неясна реплика за странна, а само кимна в смисъл на „благодаря“. След като, макар и неволно, беше вдигнала работодателя си от леглото след тежка нощ, Екатерин се зачуди дали няма да е неучтиво, ако си тръгне веднага. Може би трябваше да остане поне колкото да изпие една чаша от кафето на Пим.
— Ако всичко мине добре, още утре можем да започнем с изкопните работи — добави тя.
— А, добре. Ципис обясни ли ви как да се сдобиете с разрешителните за прикачване към водоснабдителните и енергопреносните мрежи?
— Да, вече направих постъпки. И научих за инфраструктурата на Ворбар Султана много повече, отколкото очаквах.
— Тя е много по-стара и странна, отколкото би си помислил човек. Трябва някой път Дру Куделка да ви разкаже как са избягали през каналите, след като се сдобили с главата на Претендента. Може би на вечерята, която организирем, ще я придумам да разкаже.
Лорд Марк подпря лакът на комтаблото, загриза кокалчетата на ръката си и потри разсеяно гърло.
— По всичко личи, че другата седмица, смятано от утре, ще мога да събера всички на вечеря — добави лорд Воркосиган. — На вас ще ви бъде ли удобно?
— Мисля, че да.
— Добре. — Той се размърда неспокойно и Пим побърза да му налее още кафе. — Съжалявам, че пропуснах началото на работата. Наистина смятах да дойда и да погледам заедно с вас. Грегор ме прати в провинцията преди два дни със задача, която се оказа твърде необичайна, и успях да се прибера едва късно снощи.
— Да, за какво беше цялото това бързане? — попита лорд Марк. — Или е имперска тайна?
— Не, за съжаление. Всъщност целият град вече говори. Може пък това да отклони вниманието от случая Ворбретен. Макар да не съм сигурен, че може да се нарече точно секс скандал. — Изкриви лице в отвратена гримаса и продължи: — Грегор ми каза: „Ти си наполовина бетанец, Майлс, така че си най-подходящият от ревизорите да се оправиш с това“. А аз казах: „Благодаря ви, сир“.