![Създания от светлина и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Създания от светлина и мрак [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Създания от светлина и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
Светлините продължават да го заслепяват.
— Мадрак, убий го! — вика Анубис. — Вече не ни трябва. Ти носиш ръкавицата на Силата! Той не може да й устои!
Мадрак не отговаря. Вместо да го направи, той започва:
— Прости ми. Който и да Си сега или в миналото, Каквото Можеш или не Можеш да Бъдеш, за грешките и пропуските, които съм допуснал според случая в това, което току-що стана — реди той, като продължава да се удря в гърдите. — И в случай, че…
— Тогава дай ми ръкавицата! — изкрещява Анубис. — Бързо!
Но Мадрак продължава, без да го чува.
Раковината внезапно се разтърсва и Врамин влиза през една двойно уплътнена врата, която внезапно отскача, тъй като магьосниците и поетите са много добри за подобни неща.
Той размахва бастунчето си и се усмихва.
— Как сте? Как сте?
— Мадрак, заеми се с него! — виква Анубис. Врамин пристъпва, но Мадрак продължава да гледа през прозореца и да мърмори нещо.
Тогава Анубис вдига своя жезъл пред него.
— Изчезвай, Ангел от Седмата Станция, който е паднал — изрича той.
— Ползваш старата ми титла — казва Врамин. — Сега сън Ангел на Дома на мъртвите.
— Лъжеш.
— Не лъжа. По нареждане на Принца наистина сега заемам бившата ти длъжност.
Сет извърта силно дясната си ръка и я освобождава.
Врамин разлюлява пред Анубис медалиона на Изис и той отстъпва назад.
— Мадрак, заповядвам ти да го унищожиш! — кресва той.
— Врамин ли? — пита Мадрак. — О, не, не и Врамин. Той е добър. И е мой приятел.
Сет освобождава и десния си глезен.
— Мадрак, след като няма да убиеш Врамин, поне задръж Сет!
— Ти, Който може би си нашият Отец и Който може и да си на Небесата… — произнася монотонно Мадрак.
Тогава Анубис изръмжава и насочва жезъла си като базука към Врамин.
— Не приближавай нито крачка — обявява той. Но Врамин пристъпва напред. Към него лумва светлина, но червените лъчи от медалиона я неутрализират.
— Куче, много е късно — казва той. Анубис заобикаля и приближава до страничния отвор, където е Мадрак.
Сет освобождава левия си глезен, разтрива го и става.
— Сега ще умреш — изрича Сет и тръгва напред.
В същия миг Анубис пада върху ножа на Мадрак, който пронизва врата му над ключицата.
— Не исках да го направя — казва Мадрак, — но това компенсира отчасти моята вина. Кучето ме отклони от правия път. Подарявам ти живота му.
— Ах ти, глупако! — избухва Врамин. — Трябваше ми пленник!
Мадрак започва да хълца.
Кръвта на Анубис изтича на червени струи по палубата на раковината.
Сет бавно скланя глава и трие очите си.
— Какво ще правим сега? — пита Врамин.
— …Да се свети Твоето име, ако Ти имаш име и някакво желание да го видиш светено… — казва Мадрак.
Сет не отговаря, тъй като е затворил очите си и е потънал в сън, който ще продължи дни наред.
ФЕМИНА ЕКС МАХИНА
Тя лежи бременна в шасито на машината. Една стена от кабинката е дръпната встрани. Проводниците са откачени от главата и гръбнака й, прекъсвайки връзките с леденостудения логически възел, равнодушните банки с данни в паметта, принудителните и непреодолими импулси от секскомпютъра и тръбите за хранителните съставки. Тя е разпрограмирана.
— Принц Хор…
— Мегра, остани спокойна.
— …Ти разруши магията.
— Кой те подреди така зловещо?
— Магьосницата на Логия.
— Майка ми! Мегра, тя винаги е постъпвала като безумна. Съжалявам — той поставя ръката си върху нея. — Защо го е сторила?
— Според нея причината бе, че ще родя дете от Сет, докато аз не знаех нищо по онова време…
— Сет! — и пръстите на Хор потъват в металната маса. — Значи, Сет. Насили ли те?
— Не е съвсем точно.
— Сет… Какви са чувствата ти към него сега?
— Мразя го.
— Това ще бъде достатъчно.
— За него животът не струва нищо…
— Знам. Повече няма да те питам за него. Мегра от Калган, ще дойдеш ли с мен в Дома на живота, където оставаме двамата завинаги?
— Хор, боя се, че ще трябва да родя тук. Много съм слаба за далечен път, а времето ми за раждане наближава.
— Така да бъде. Ще останем тук още известно време.
Тя поставя ръцете си на корема и затваря кобалтовите си очи. От светлината на машината бузите й пламват.
Хор сяда до нея.
След малко тя изкрещява.
ВЕНЧАВКАТА НА РАЯ И АДА
Цитаделата на Марашек, която е празна, не е празна и е празна отново. Защо? Вслушайте се…
Сет не помръдва от мястото си, взрян в чудовището, което се хвърля към него.
Много отдавна те се бият във вътрешния двор.
Тогава Сет преломява гръбнака му и то пада с приглушен стон.